Кирил V Константинополски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 32:
Проблемът с валидността на кръщението се появява след Турско-венецианската война от 1714 - 1718 година, когато венециански Пелопонес ([[Морея]]) е завладян от Османската империя. Според милетската си система, османците поставят католиците под управлението константинополския патрирах, което води до многобройни приемания на православието.<ref name="Runciman"/> В 1752 година Кирил нарежда при всички случаи арменците и католиците, приемащи православието, да бъдат повторно кръщавани. На 28 април 1755 година се събира Светият Синод и формално гласува против позицията на Кирил, намирайки я за иновация, непредвиждана от древните канони и противоречаща на литургичната практика. Кирил изпраща в изгнание всички членове на Синода, които се обявяват против позицията му.<ref name="Frazee"/>
През юни 1755 Кирил изпраща циркулярно писмо, озаглавено „Анатема на тези, които приемат папските тайнства“, и няколко месеца по-късно издава формална заповед „Орос на Светата Вселенска Христова църква“, който изисква повторно кръщение при всички случаи. Оросът има поне седем издания<ref name="Papadopoullos 197">{{cite book | last = Papadopoullos | first = Theodōros | title = Studies and documents relating to the history of the Greek Church and people under Turkish domination | location = Brussels| year = 1952 |pages=197}}</ref> и година по-късно е редактиран от Константинополския събор от 1756 г. с подписите на патриарсите [[Матей Александрийски]] и [[Парентий Йерусалимски]].
Невалидността на неправославните кръщения не е свързана с „еретичните“ доктрини на другите църкви, а е единствено следствие от неизвършването на православните ритуали, тоест тройното пълно потапяне от православен свещеник или вярващ. Никоя друга православна църква освен гръцките, не приема ороса. [[Руска православна църква|Руската православна църква]] продължава да приема католически и лютерански кръщения.<ref name="Pogodin">{{cite journal |url=http://www.holy-trinity.org/ecclesiology/pogodin-reception/reception-ch3.html |title=On the Question of the Order of Reception of Persons into the Orthodox Church |chapter=III, The decision of the Constantinople Council of 1756 |journal=Vestnik Russkogo Khristianskogo Dvizheniya |issue= 173 I-1996 and 174 II-1996/I-1997|author=Ambrosius Pogodin |accessdate=20 юни 2011}}</ref> Оросът никога формално не е отменян, но в началото на 20 век Църквата на Гърция оторизира различни форми на приемане на християнски конверти.<ref name="Meyendorff1"/> Оросът и до днес се смята за валиден от някои консервативни православни кръгове.<ref name="Meyendorff"/>
Според учения Чарлз А. Фразии, оросът, а не [[Велика схизма|събитията от 1054 година]], е истинската Източно-Западна схизма.<ref name="Frazee"/>
== Бележки ==
| |||