Битолско настъпление: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
→Военни действия: илюстрация |
||
Ред 33:
Българските неуспехи привличат голямо внимание и от българското, и от немското висше командване, и скоро се правят важни промени в командната структура. На 27 септември генерал [[Климент Бояджиев]] е заменен като командир от генерал [[Димитър Гешов]]. Самата армия сменя главната си квартира с 11 армия на генерал Арнолд фон Винклер. Това е последвано от пристигането на фронта на генерал [[Ото фон Белов]] и уставяването на армейска група „Белов“ на 16 октомври, която включва и 11 армия и първа армия.
На 30 септември след 18 дни тежки боеве Дринската дивизия най-накрая превзема Каймакчалан от изтощената 1 пехотна бригада от 3 балканска пехотна дивизия и постига пробив в българската защитна линия. Загубата на позицията и 7 артилерийски оръдия е определено от българското и немското командване като необратимо поради липсата на силен артилерийски резерв. Генерал Винклер заповядна
За да отслаби натиска върху българите и германците на запад от [[Вардар]], генерал Тодоров заповядна на [[
Основен проблем за българите е, че тяхната армия и ресурси са разпънати до лимита от [[Добруджа]] до [[Македония (област)|Македония]] и [[Албания]]. В тази трудна ситуация българското висше командване се обръща към немските си съюзници. Самите германци могат да предложат малки подкрепления, докато е във вход Офанзивата Брусилов и се води Битката при Сома. Те се обръщат към [[Османска империя|Османската империя]] и убеждават [[Енвер паша]] да изпрати 11 979 души от 50-та дивизия в Македония. През октомври тези сили заемат позиция на река Струма и месец по-късно към тях се присъединяват 12 609 души от 46-та османска дивизия. Двете дивизии формират XX корпус и остават в региона до май 1917 година.<ref>{{cite book| last=Hall| first=Richard| title=Balkan Breakthrough: The Battle of Dobro Pole 1918|year=2010| publisher=Indiana University Press | location=|page=74|ISBN=0253354528}}</ref>Това освобождава някои български части, които сега могат да подсилят 11-та армия.
Ред 43:
[[Image:Brigade dieterichs.jpg|thumb|200px|left|Руската бригада на генерал Дитерихс в марш към Македония.]]
[[Битка при завоя на Черна|Битката при завоя на Черна]] започва със сърбите, които се опитват да стъпят на северния бряг на реката. Отначало настъплението им е срабо, а по-нататък на запад френските и руски атаки са отблъснати. През следващите седмици битката се развива в серия атаки и контраатаки, в които съюзниците придобиват територии, използвайки превъзходството си от страна на артилерията. Българското и немското командвания също се опитват да стабилизират ситуацията чрез нови подкрепления от първа и втора армия. За времето на битката при завоя на Черна 14 български и 4 немски пехотни полка се бият активно. Франзуците и руснаците правят пробив при Кенали в края на октомври, но скоро са отблъснати от българи и германци. На фронта пристига също и италианска дивизия и подкрепя атаките около Битоля.
[[Файл:Excelsior 20 November 1916.JPG|дясно|мини|250п|Брой на вестник „[[Екселсиор (1910 - 1940)|Екселсиор]]“ от 20 ноември 1916 г., посветен на падането на Битоля]]
По това време генерал Белов решава да изостави Битоля и на 18 ноември, докато се водят тежките боеве още, генерал Винклер заповядва на 11-та армия да напусне към нови позиции на север от Битоля.
== Последици ==
| |||