Битолско настъпление: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 33:
Българските неуспехи привличат голямо внимание и от българското, и от немското висше командване, и скоро се правят важни промени в командната структура. На 27 септември генерал [[Климент Бояджиев]] е заменен като командир от генерал [[Димитър Гешов]]. Самата армия сменя главната си квартира с 11 армия на генерал Арнолд фон Винклер. Това е последвано от пристигането на фронта на генерал [[Ото фон Белов]] и уставяването на армейска група „Белов“ на 16 октомври, която включва и 11 армия и първа армия.
 
На 30 септември след 18 дни тежки боеве Дринската дивизия най-накрая превзема Каймакчалан от изтощената 1 пехотна бригада от 3 балканска пехотна дивизия и постига пробив в българската защитна линия. Загубата на позицията и 7 артилерийски оръдия е определено от българското и немското командване като необратимо поради липсата на силен артилерийски резерв. Генерал Винклер заповядна осмаОсма тунджанска дивизия, първа и трета бригади на шеста пехотна бдинска дивизия и 2 бригада на [[девета пехотна плевенска дивизия]] да се оттеглят до нова защитна позиция. Първа бригада на 3 балканска дивизия е реорганизирана и нейните 9 батальона са намалени до 5 батальона и 4 смесени роти със седем планински оръдия и една пионерна рота. Новата защитна линия Кенали заема позициите от езерото[[Преспанско Преспаезеро|Преспанското езеро]] от 3 независими пехотни бригади (9/2 IB, 2/6 IB and 1/6 IB), от [[Кременица|Кенали]] до височините източно от река Черна от осмаОсма дивизия, а от там до връх Мала Рупарупа от 1/3 пехотна бригада. По-нататък на изток остават силите на 11 армия, остатъка от 3 балканска дивизия, чийто позиции остават непроменени до тяхното окупиране на 25 юли 1916 година.
 
За да отслаби натиска върху българите и германците на запад от [[Вардар]], генерал Тодоров заповядна на [[седмаСедма пехотна рилска дивизия]] да заеме позиции за атака през река [[Струма]]. Българското висше командване обаче отказва да даде разрешение за атака. Това колебание позволява на британците да затвърдят позициите си на левия бряг на Струма около село Каракьой на 30 септември. На 30 октомври [[10 (ирландска) дивизия]] атакува българските позиции около село Йеникьой, които са защитавани от [[тринадесети пехотен рилски полк]] на седма дивизия. Битката трае цял ден, а българите са подсилени от [[Четиринадесети пехотен македонски полк|14 македонски пехотен полк]] и [[Седемнадесети артилерийски полк|17 артилерийски полк]], като два пъти си връщат селото след свирепа битка на нож. По време на нощта, след третата и последна атака селето е завзето от ирландската дивизия. Жертвите и от двете страни са тежки поради точната артилерийска стрелба и картечен огън. След битката 13 полк е реорганизиран в три батальона вместо в обикновените 4 батальона. След 4 октомври българите заемат позиции на близките височини на изток, докато западния фланг на седма рилска дивизия остава в долината да защитава Рупелският проход. От тук нататък няма големи операции на струмският фронт до края на офанзивата.
 
Основен проблем за българите е, че тяхната армия и ресурси са разпънати до лимита от [[Добруджа]] до [[Македония (област)|Македония]] и [[Албания]]. В тази трудна ситуация българското висше командване се обръща към немските си съюзници. Самите германци могат да предложат малки подкрепления, докато е във вход Офанзивата Брусилов и се води Битката при Сома. Те се обръщат към [[Османска империя|Османската империя]] и убеждават [[Енвер паша]] да изпрати 11 979 души от 50-та дивизия в Македония. През октомври тези сили заемат позиция на река Струма и месец по-късно към тях се присъединяват 12 609 души от 46-та османска дивизия. Двете дивизии формират XX корпус и остават в региона до май 1917 година.<ref>{{cite book| last=Hall| first=Richard| title=Balkan Breakthrough: The Battle of Dobro Pole 1918|year=2010| publisher=Indiana University Press | location=|page=74|ISBN=0253354528}}</ref>Това освобождава някои български части, които сега могат да подсилят 11-та армия.
Ред 43:
[[Image:Brigade dieterichs.jpg|thumb|200px|left|Руската бригада на генерал Дитерихс в марш към Македония.]]
[[Битка при завоя на Черна|Битката при завоя на Черна]] започва със сърбите, които се опитват да стъпят на северния бряг на реката. Отначало настъплението им е срабо, а по-нататък на запад френските и руски атаки са отблъснати. През следващите седмици битката се развива в серия атаки и контраатаки, в които съюзниците придобиват територии, използвайки превъзходството си от страна на артилерията. Българското и немското командвания също се опитват да стабилизират ситуацията чрез нови подкрепления от първа и втора армия. За времето на битката при завоя на Черна 14 български и 4 немски пехотни полка се бият активно. Франзуците и руснаците правят пробив при Кенали в края на октомври, но скоро са отблъснати от българи и германци. На фронта пристига също и италианска дивизия и подкрепя атаките около Битоля.
[[Файл:Excelsior 20 November 1916.JPG|дясно|мини|250п|Брой на вестник „[[Екселсиор (1910 - 1940)|Екселсиор]]“ от 20 ноември 1916 г., посветен на падането на Битоля]]
 
По това време генерал Белов решава да изостави Битоля и на 18 ноември, докато се водят тежките боеве още, генерал Винклер заповядва на 11-та армия да напусне към нови позиции на север от Битоля. БългарскияБългарският главнокомандващ Никола Жеков протестира срещу това решение, но не успява да спре изпълнението му. На 19 ноември френски и руски войници влизат в града. Българите се установяват на нови позиции при [[Баба (планина)|Червената стена]] - височина 1248 - височина 1050 - Маково - [[Градешница (Община Новаци)|Градешница]]. Почти веднага са нападнати, но този път позициите са задържани поради изтощението на съюзниците и от друга страна поради достигането на лимита на техния логистически капацитет. Това води до провал на френските и сръбски опити за пробив на линията и с настъпването на димата фронта се стабилизира по цялата си дължина. На 11 декември генерал Жофър спира офанзивата.
 
== Последици ==