Разлика между версии на „Троп“

м
редакция без резюме
м
 
'''Стилистични (или още реторични) фигури''' - художествените изразни средства, които се основават на определен тип формални или смислови отношения между изрази (напр. антитеза, контраст, инверсия и др.), на много единични или многократна проява на някакъв специфичен структурен, смислов или интонационен модел (напр. градация, синтактичен и образен паралелизъм, реторичен въпрос и др.)
Тропи:
 
==Тропи:==
'''[[Епитет]]''' - определение, което изпълнява художествена функция, напр. величествена планина, уханна роза, печални очи и т.н.
 
'''[[Сравнение]]''' - съпоставяне на два обекта например с помощта на като (като че, като на, както, сякаш, подобно на и др.),
Например
- застана пред мене права, зла като усойница (Елин Пелин),
- бих ревнал от болка/ като ранена в сърцето пантера (Никола Вапцаров).
 
'''[[Метафора]]''' - названието на един обект (предмет, признак, действие) се пренася върху друг обект (предмет, признак, действие) въз основа на някакво сходство (по цвят, форма, размер, функция и др.) между двата обекта (от гр. метафора-пренасяне, преносен израз).
Например:
- сходство между два предмета: Не жена, а звезда стоеше в тъмната му кръчма (Елин Пелин),
Метафоричният образ се изгражда чрез съпоставяне, чрез сравняване на два предмета, два признака, две действия, затова метафората е скрито сравнение - думите за сравнение (като, сякаш) се изпускат, но се подразбират
 
'''[[Олицетворение]]''' - при този вид метафора признаци на човека (на живо същество) се пренасят върху неодушевени предмети или отвлечени понятия (истина, лъжа, добро, зло и др.). Така те сякаш оживяват — превръщат се в одушевени същества. Според това кои признаци на човека (качества, действия), как и на кои предмети се приписват, олицетворенията се разграничават в групи:
- На предмет се приписва отделен човешки признак:
През прозореца гледат меките. (Д. Габе)
- напълно (използва се главна буква): Веднъж- Лъжата казала на Истината:
 
'''[[Алегория]]''' - при този вид метафора отвлечено понятие за нравствено качество на човека се изразява чрез предмет, явление, животно. Например в пословици, поговорки, басни чрез образи на животни се представят положителни или отрицателни качества на човека- лъв — смелост, заек — страх, лисица хитрост, вълк — алчност, змия — коварство, магаре — упорство, мечка груба сила, мравка — трудолюбие, щурец — безгрижие и др.
 
'''[[Метонимия|Метонимията]]''' - свързва два обекта на базата на някаква зависимост между тях.
Метонимиите биват например по:
- общност на мястото — Върхът отговори с други вик: Вазов) - вместо „опълченците, които са на върха“;
- съотношение съд и съдържание — тя ставаше скъперница и броеше чашките на стареца (Елин Пелин) - вместо „количеството вино в чашките“ и др.
 
'''[[Синекдоха|Синекдохата]]''' е с характеристики, много близки до метонимията. При нея видовото название представя родовото
Например
хляб вместо храна;
частта представя цялото — при теб дойдох, о, бащино огнище (Иван Вазов) - вместо „бащин дом“,
 
'''[[Хипербола|Хиперболата]]''' се гради върху силно преувеличение на количество и качество,
срв.: Далече,/ цял век далече са от мен/ миражите на вчерашния ден (Пейо Яворов).
 
'''[[Литота|Литотата]]''' е противоположна на хиперболата — чрез нея се осъществява омаловажаващо, сдържано утвърждаване на някакво положително качество или определени признаци се представят като едва забележими и дори липсващи,
напр. имам си мъжленце — нося си го в кошничка (народна песен); ти не си лишен от дарбица книжовна (Стоян Михайловски).