Чеканчево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
<!-- == Религии == -->
ДЯКОН ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИЯТ СПОДВИЖНИК ПОП ЦЕНЕ ОТ С. ЧЕКАНЧЕВО
Откъс от ръкопис на книгата “Древна и нова история на с. Чеканчево, Софийско” с автори проф. Йончо Костов и Ваня Йончева
а. Отец Ценко – участник в революционен комитет.
б. Васил Левски в Чеканчево.
Читалищния организатор на селото Атанаска Николова ни предостави две машинописни страници (вероятно написани от внукът на поп Цене – Георги Димитров (дядо Гуго) с биографични данни за члена на революционния комитет в с. Желява поп Цене (Ценко Пенев). Той произхожда от еснафско семейство. Баща му е бил абаджия. Те са били шест братя, като пет от тях са работили бащиния занаят. Ценко е бил изпратен да учи в килийното училище при Черепишкия манастир. Той бива ръкоположен за свещеник и на църковна служба от с. Стъргел до с. Бухово. Той със своето голямо сърце, много бързо е спечелил обичта и доверието на всички енориаши. Дарените му неща той раздавал на бедните хора. По негово време много се тачело роднинството и особено кумството, поради което е станал кум на мнозина. Той е изживявал радостта и мъките и носил турския хомот със своите събратя.
Той като член на революционния комитет от с . Желява е имал възможност да се срещне с дякон Васил Левски.
Съществува предание, че с пристигането на В. Левски в Чеканчево, той се запознава с поп Цене и още същата вечер създават революционен комитет. На другия ден, било е неделя и в селото имало сватба, на която е бил поканен и Левски да присъства на обреда със свещ. Цене. Сватбата била на Коцо Генев. Тогава булката Вълкана Петрова дарила с риза високия гост, а той произнесъл на трапезата патриотична беседа.
От тези две машинописни страници лъха много истина за тогавашните времена. Те доказват големите дела на малко известната за историята ни личност на поп Цене от с. Чеканчево и доверието, което е имал Апостола към него от 1871 г. Така поп Цене е представял Дякона за клисар и са обикаляли селата в неговата енория на коне и създавали комитети. Поканените за членове на комитети, са давали клетва пред двамата за вярност към делото.
Може би от обстоятелствата, че в селото не са живели турци и особено след опожаряването на селото, когато то е оцеляло като малка махала, са дали възможност на В. Левски спокойно да отпочива в дома на поп Цене. Твърде вероятно е голямото доверие на Апостола към поп Цене да се засилва в района след обира на турската поща в Арабаконак (22 септември 1872 г.), който е организиран от Д. Общи и мрежата на революционните комитети в страната е разкрита, а дейността на Желявския комитет — прекъсната.
На 26 декември 1872 г. В. Левски, бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.
След залавянето на Апостола, поп Цене отблизо следи събитията и в деня на оповестяването за изпълнение на присъдата, той решава да изпрати двама свой съселяни с натоварени дърва на коли, да ги продават в София. Задачата на Пано Аначков и Лазар Павлов била да проследят дали действително ще се изпълни присъдата над Апостола и ако могат да видят къде ще го закопаят. Пратениците познавали Левски и видели тъжната картина, но не могли да открият къде са го закопали, защото били прогонени всички цивилни лица, а със свалянето на тялото и закопаването се занимавали само заптиета и аскер. Според тях Дякона е обесен на същото място, където днес се намира паметника му. Те предали на поп Ценко видяното от тях. Тогава той унищожава всички книжа, които е водил като отговорник за комитетите.
На поп Цене не са чужди и други методи за борба с поробителя. Неговото име е отбелязано като дарител за отпечатване на първото издание на повестта „Нещастна фамилия” от Васил Друмев.
По време на Априлското въстание, поп Цене е бил заподозрян и преследван от турците и за да се спаси се е криел в Балкана до деня на освобождението. Тук поп Цене също извършва героично дело, като по време на боевете на Арабаконашкия фронт на Руско-турската война, привежда Руските войски до силно укрепените Турски позиции. Това става през Камен дол, по стария римски път до Илдъз табия и Шиндарника, където Руснаците побеждават и си откриват пътя към София.
След това се прибира в селото и се занимава с духовна и просветна дейност. В политическия живот на нова България той не взема участие. Доживял свободата на своята родина, той почива твърде млад на 55 години. Той е погребан в двора на църквата. Той е имал две деца, син Димитър и дъщеря Атанаса. От вещите на този малко познат, но голям българин и съратник на Апостола е останал часовник, донесен му от Левски от Цариград.
Аналогични данни могат да се открият в книгата на Иван Станоев (Военно изд. 1989 г.), “Негаснещи огнища”, в която са описани сподвижниците на Васил Левски в Софийско. По всичко личи, че авторът е провел лична среща с внукът на поп Цене, Георги Димитров Поппенев (дядо Гошо). От него той научава, че поп Цене е бил член Желявския революционен комитет и твърдението на някои хора, че в Чеканчево е имало комитет, на който председател е поп Цене.
Станоев, И. изказва предположението, че членове на революционния комитет в Чеканчево са били Ценко Пенев (поп Цене) – председател, Вълчо Стоянов Славчев, Лазар Павлов, Димитър Караоланов, Пано Аначков. В книгата на автора срещаме и по категорични твърдения (стр. 11), че местните комитети са оглавявани от изпитани родолюбци, между които е името на поп Цене от Чеканчево.
В началото на 1872 г. Софийският район е предоставен за апостолска дейност на Димитър Общи. Това става със съгласието на Васил Левски. През пролетта на същата година е извършено организационно прегрупиране на комитетите, около по-дейните комитети. Така ръководството на комитета на Чеканчево се прикрепва към Желявския комитет, заедно с един или двама от ръководствата на комитетите на селата Бухово, Елешница, Столник, Чурек и Голяма Раковица. Местните комитети на селата край София, Обрадовци, Требич, Гниляне, Световрачене, Кумарица и др. се прикрепват към Биримирския комитет. Това групиране на комитетите е направено за да се улесни работата на комитетските дейци, при разпространение на революционни документи, разпореждания и поради повишената бдителност на турската власт, черкезките банди и други опасности в Софийското поле.
Това ни дава отговор и на въпросите, защо поп Цене е член на Желявският комитет и съмнението, дали в селото е създаван комитет.
Членовете на Софийския революционен комитет, които са били сред висшите турски управляващи кръгове, се смущавали от свободното държание на Димитър Общи като търговец, изкупвач на кожи и са гледали да прекъснат преките му контакти със Софийския комитет.
Интересни сведения намираме в тази книга, че по време на провала при арабаконашкия обир, са арестувани много хора с недоказана вина от различни комитети. Те са минали предварителни разпити, без да са записани в протоколите на турската власт, между които е и поп Цене от Чеканчево.
== Обществени институции ==
| |||