Голям бариерен риф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 46.249.79.27 (б.), към версия на Velo Vrbata |
|||
Ред 24:
Големият бариерен риф може да се види от [[Космос]]а и е най-големият жизнен обект на Земята <ref>{{cite web |url=http://www.ga.gov.au/media/releases/2002/1013133456_20385.jsp |title=Great Barrier Reef: no buried treasure |author=Sarah Belfield |publisher=Geoscience Australia (Australian Government) |date=8 February 2002 |accessdate=11 June 2007 |archiveurl = http://web.archive.org/web/20071001045912/http://www.ga.gov.au/media/releases/2002/1013133456_20385.jsp <!-- Bot retrieved archive --> |archivedate = 1 October 2007}}</ref>. Съставен е от милиони малки организми, наречени [[корал]]ови [[полип]]и. През 1979 г е създаден Морски национален парк с площ от 5 милиона хектара за охрана на флората и фауната в крайбрежието и плитководието. Включен е в списъка на [[Световно наследство|Световното наследство]] през 1981. [[CNN]] го обявява за едно от [[седемте чудеса на света]]. Благодарение на голямото [[биоразнообразие]], топлите води и лесния достъп за живеещите по корабите, кораловият риф е популярно място за туристи, особено за [[водолаз]]и. Много от градовете по бреговете на [[Куинсланд]] предлагат еднодневни екскурзии с лодки всред рифа, а няколко острова са превърнати в [[курорт]]и.
==История==
Предполага се, че хората са познавали Големия бариерен риф още преди 40 хиляди години, когато в Австралия се появяват предците на коренното население на Австралия. Пръв от съвременните европейци с Големия бариерен риф се запознава случайно британският изследовател капитан [[Джеймс Кук]], който в 11 часа вечерта на [[11 юни]] [[1770]] г. засяда с „Индевър“ върху коралов риф, който разпаря дъното на кораба. Принуждава се да изхвърли през борда шест топа с шест комплекта гюлета за да освободи кораба. През 1969 г. експедиция на филаделфийската академия на естествените науки намира напълно запазени топовете и гюлетата с изключение на дървените лафети. По това време Кук се запознава и с местните аборигени - тъмнокожи, ниски на ръст хора. За тях Кук казва: ''„Ако се съди по това, което казах, някой може да добие впечатлението, че туземците в Нова Холандия са най-нещастните същества на Земята. Всъщност те са много по-щастливи от нас, европейците; като нямат представа не само за излишествата, но и за необходимите удобства, за които така се борят в Европа, те живеят в блажено неведение“''. Още през 1606 г. испанеца Торес броди по тези води, обаче сведенията му са засекретени от испанската корона. През 1764 г. в [[Мадрас]] Далримпъл намира в книжата на английски моряк посещавал често столицата на [[Филипини]]те [[Манила]], паметни бележки на испанския адвокат Хуан Луис Ариас, адресирани до краля на Испания [[Филип III (Испания)|Филип III]] за открития от Торес проток отделящ Нова Холандия от Нова Гвинея.
През 1815 г. Чарлз Джефрис успява пръв да премине през целия бариерен риф откъм страната на сушата, но едва през 1840 г. е по-подробно картиран и изучен. Едва в края на 19-ти век Големия бариерен риф е подробно изследван във връзка с експорта на [[перла|перли]] и [[морски краставици]] добивани на рифа.
== Произход и условия за формиране ==
| |||