Гостилица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
карт. |
|||
Ред 44:
Съвременното местоположение на Гостилица е заселено към 15-ти век и от тогава е познато с името си, залегнало в стари турски данъчни документи - за първи път през 1430 г е отбелязано на турски като Гостилджъ. По време на робството гостиловци с труд и пот са си изкарвали прехраната, обработвайки бедната земя. През всичкото това време там са се раждали, живели и умирали само българи-християни и другоземец или друговерец не се е задържал или застоявал за по-дълго. Дори турският мюфтия на каазата в Севлиево, към която се е числяла и Гостилица, е определял за свой наместник човек от селото, който събирал данъците и ги отнасял в града.
Не са известни сведения за някаква политическа или друг вид дейност в селото от тези времена. Няма и запомнени имена на личности, които да са се отличили или изпъкнали с нещо от национално и даже от регионално и местно значение. Изглежда, че хората са си жевеели тихо, кротко и мирно, без да създават проблеми на турските властници. И те от своя страна, още в средата на 19-ти век, са позволили на гостиловци да си направят голяма черкова ("Света Богородица", построена през 1841 г, която и до днес се ползва) и отделно училище на "два ката". Когато, по настояване на Левски, Отец Матей Преображенски (известен още като Миткалото и Оче Матея, с рождено име Моно Петров, от близкото Ново село) е дошъл в Гостилица да основава революционен комитет, първо влязъл в църквата и се разговорил с местния поп защо идва. Онзи го изгледал накриво и казъл язвително: "Намерил си село без кучета и си тръгнал без тояга!" Миткалото, обаче не му останал длъжен и бързо отвърнал: "Напротив! Сега виждам едно говорещо куче пред мене и смятам да се разправя с него!" Тази случка не е запомнена в селото, а е останала в спомените на известния търновски поборник Филип Симидов, който вероятно я знае от разказа на Оче Матея. За случая споменава и Н. Хайтов. Изобщо, по време на националноосвободителните борби, гостиловци остават на страна. Въпреки, че най-големите битки през Априлското въстание се провеждат съвсем близко до селото (в Дряновския манастир е четата на поп Харитон и Бачо Киро, а на близо се сражава и Габровската чета на Цанко Дюстабанов), хората от Гостилица не са взели никакво отношиние, нито като пряко участие, нито като помощ. След разпръсването на оцелелите бунтовници от манастира, петима от тях, между които са известните поборници Христо Караминков-Бунито и поп Петко Франгов, през нощта минават край селото и похлопват на една крайна къща (на Илия Рокото), като стопанинът им дал храна и ги упътил къде да минат незабелязано от преследващата ги потеря.
Когато през жегите на август 1877 г. се решава с кръв свободата на България, в боевете на Шипка участва опълченецът Стойко Иванов от Гостилица. При бягането на турците пред руските войски, въоръжени гостиловски доброволци се сражавали с башибозуци в местността "Солашката". Била е създадена организация за събиране на продоволствия и сено в селото, които са били предоставени на руската армия.
| |||