Мандаянизъм: Разлика между версии

'''Мандейство''' ([[арабски език|арабски]] مندائية, от арам. манда 'знание') е [[Близък Изток|близкоизточна]] [[гностицизъм|гностическа]] [[монотеизъм|монотеистична]] [[религия]] със силно подчертани [[дуализъм|дуалистични]] вярвания, която днес има около 60 000 последователи, главно по границата между [[Ирак]] и [[Иран]]. Мандейците почитат [[Адам]], [[Авел]], Сет, Енош, [[Ной]], Шем, Арам и особено [[Йоан Кръстител]]. Те описват [[Аврам]], [[Моисей]], [[Исус]] и [[Мохамед]] като лъжепророци. Мандейците смятат [[Йоан Кръстител]] за най-благородния посланик на [[Бог]]а.

Мандейската секта е единственият представител на древния [[гностицизъм]] днес. Тя обхваща около 65&nbsp;000 последователи,<ref name="yaledailynews">[http://www.yaledailynews.com/articles/view/20341 Iraqi minority group needs U.S. attention], Kai Thaler, ''Yale Daily News'', 9 март 2007.</ref> които живеят главно по долините на реките [[Тигър]] и [[Ефрат]] в Ирак и на река [[Карух]] в областта Хузистан на югозападен Иран. В последно време мнозина мандеи се разселват по целия свят (особено след войната в Ирак, много от тях, над 80% от живущите в Ирак, стават бежанци в [[Сирия]] и [[Йордан]], и едва 5000 до 7000 днес живеят на иракска територия), част от тях се намират в [[Австралия]], там наброяват 2000 души, от които трима свещеника, разполагащи със свой изследователски център в [[Нортбридж]], основан през [[1994]] г. и имащ собствен сайт в [[Интернет]]интернет. В [[Швеция]] живеят 5000 мандеи, [[Съединени американски щати|САЩ]] - 1500, а в [[Холандия]] – 2000. След американското нахлуване в Ирак през 2003 г. [[шиити|шиитските]] имами издават [[фетва]], с която мандейската религия е окачествена като “скверна”, с тази фетва фактически се узаконяват преследванията срещу мандеите.

Информацията за историята на мандейската религия, която е налична, е твърде оскъдна. Първият европеец, който се среща с тях, вероятно е ученият доминиканец от Тоскана Риколдо ди Монтекроче (Риколдо Пенини). Той пътува из [[Месопотамия]] ок. 1290 г. и ги описва като „много странен и особен народ”. Според него мандеите пазят таен закон, мразят [[Авраам]] заради обрязването, почитат най-вече [[Йоан Кръстител]] и „се мият денем и нощем, за да не бъдат осъдени от Бога”. Четири века по-късно на сектата се натъква [[Португалия|португалският]] кармелитски монах Игнатий. Той вижда в тяхно лице потомци на „учениците на Йоан Кръстител” или „Йоанови християни” – отъждествяване, с което самите мандейци се гордеят. В други мандейски извори се срещат единични алюзии за преследването на сектантите в [[Йерусалим]] от [[евреи]]те, при което градът е наказан с разрушение. Вероятно става въпрос за трагедията, сполетяла светия Град през 70 г. сл. Хр. В „Харан Гаваита” („Вътрешен Харан” - текст, известен още като „Диван на великото откровение”) преданието за [[Йоан Кръстител]] като мандейски [[пророк]] и „пратеник на царя на светлината” е втъкано в тези събития, но той се изобразява като противник на [[Христос]]. Не се твърди, че е основател на сектата, а само неин велик „ученик” или „свещеник”. Има предположения, че мандеите действително продължават традиции на учениците на Йоан Кръстител. Във всеки случай няма съмнение, че съществува пряка зависимост между мандейската кръщелна церемония и „кръстителните” юдеохристиянски секти в Трансйордания от I в. сл. Хр. Тя се потвърждава и от преданията за юдейски гонения срещу сектантите през същия век. Многобройни елементи в речника и преданията на мандеите потвърждават юдейския произход на сектантите въпреки тяхната антиюдаистка полемика – еврейският Бог (Адонай) се схваща като лъжлив бог, а [[Мойсей]] като пророк на злия дух Руха. Те са противници и на близките до тях [[манихейство|манихеи]] и [[зороастризъм|зороастрийци]].

С течение на времето сектантите се оттеглят в блатата на южен [[Ирак]] и едва след Втората световна война започват да се преселват в покрайнините на големите градове. Те се занимават със златарство, ковачество и строителство на лодки. Днес тази религия, както и редица други, се намира в криза, която не е само идейна (древните митове трудно се съчетават с постиженията на съвременната наука), но и възрастова. Младежите не знаят стария богослужебен език и писмо, и не проявяват голям интерес към попълване на свещеническата каста.