Полярно сияние: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 87.97.189.180 (б.), към версия на VolkovBot |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
Споменавания за полярното сияние може да се намерят още в класическата гръцка и римска литература. Първите карти с линии на еднаква честота на поява на полярните сияния са били съставени през 1860-1873 г. от Е. Лумис ([[САЩ]]) и Х. Фриц ([[Австрия]]) за Северното полукълбо, и през 1939 г. от Ф. Уайт и М. Хедсън ([[Нова Зеландия]]) за Южното полукълбо. През 1869 г. А. Ангстрьом започва изследване на спектъра на полярното сияние. Системните научни изследвания на този природен феномен обаче, започват в края на 19 век в [[Норвегия]]. Ларс Вегард е първият учен, който изследва цветовете на полярното сияние и съдейства за създаване на обсерватория за тяхното наблюдение в Тромсьо. С помощта на спектрограф той определя дължината на вълната на основния цвят на полярните сияния (жълтозелен) – 0,558 μm.
През 1896 година Кристиян Бъркланд изказва теория, с която обяснява северните сияния. Голяма част от нея той изпробва в лаборатория, която е запазена и днес. Бъркланд пресъздава
то сияние като бомбардира метална топка, която съдържа електромагнит (Земята), с електрони (слънчевия вятър). Той е автор на серия теоретични изчисления и на негово име са наречени токовете, течащи в горната част на атмосферата. Карл Штьормер (1874-1957), продължава теоретичните изследвания на Бъркланд. Определя височината на полярните сияния, като сравнява положението им с това на звездите, при наблюдение от различни точки на Земята.
| |||