Полярно сияние: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Премахнати редакции на 95.87.194.252
Ред 2:
[[Картинка:AuroraB.jpg|300px|right|thumb|Северно сияние]]
[[Картинка:Polarlicht.jpg|300px|right|thumb|Северно сияние]]
'''Полярното сияние''' е оптичен феномен, наблюдаван в небето над полярните райони на [[Земя]]та, образуващо се в следствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с [[магнитосфера]]та. Явлението може да се оприличи на поразително красив танц нна разноцветни светлини в небето.
 
Полярните сияния са в основата на много легенди и митове на северните народи. [[Викинги]]те вярвали, че сиянията са воини, препускащи на коне през небето, а според ескимосите добри духове палят светлините, за да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят.
 
== Причини ==
Полярните сияния възникват на височина 90-130 km над повърхността на [[Земя]]та, но през [[1959]] г. в Северното полукълбо е засечено сияние на височина 160 km и ширина на фронта 4 800 km.
 
Причина за удивително красивото природно явление е слънчевата активност. Атмосферата на [[Слънце]]то е съставена най-вече от [[водород]]. От най-външния и най-разредения ѝ слой непрекъснато се откъсват невидими частици ([[електрон]]и и [[протон]]и) и изтичат в [[Космос]]а. Този поток се нарича слънчев вятър. Част от него достига [[Земя]]та и под действие на нейното магнитно поле, което е най-силно при полярните области, взаимодейства със земната [[атмосфера]], предизвиквайки разноцветно светене на атмосферни газове. На всеки 11 години активността на [[Слънце]]то достига своя максимум и потокът на слънчевия вятър се засилва. В този период полярните сияния са много живописни.''Aurora Borealis'' – буквално преведено от латински означава ''“Зора на севера”''. Така на научен език се наричат полярните сияния в северното полукълбо.
 
== Наблюдаване ==
Осветлението и високите сгради в градовете пречат на наблюдението на това невероятно зрелище, затова най-добре е то да се следи от незаселен район. Над канадския град [[Чърчил]] полярни сияния могат да се наблюдават около триста нощи в годината.
 
През [[1954]] г. полярното сияние било наблюдавано във [[Варна]]. Много хора го възприели като отблясъци на огромен пожар, подобен на [[Големия пожар]], унищожил [[Лондон]] през [[1666]] г. През [[1941]] г., по време на [[Втората световна война]], полярно сияние в небето над [[Вашингтон (град)|Вашингтон]] предизвикало паника, тъй като жителите на американската столица го взели за начало на немско въздушно нападение.
 
Споменавания за полярното сияние може да се намерят още в класическата гръцка и римска литература. Първите карти с линии на еднаква честота на поява на полярните сияния са били съставени през 1860-1873 г. от Е. Лумис ([[САЩ]]) и Х. Фриц ([[Австрия]]) за Северното полукълбо, и през 1939 г. от Ф. Уайт и М. Хедсън ([[Нова Зеландия]]) за Южното полукълбо. През 1869 г. А. Ангстрьом започва изследване на спектъра на полярното сияние. Системните научни изследвания на този природен феномен обаче, започват в края на 19 век в [[Норвегия]]. Ларс Вегард е първият учен, който изследва цветовете на полярното сияние и съдейства за създаване на обсерватория за тяхното наблюдение в Тромсьо. С помощта на спектрограф той определя дължината на вълната на основния цвят на полярните сияния (жълтозелен) – 0,558 μm.
 
През 1896 година Кристиян Бъркланд изказва теория, с която обяснява северните сияния. Голяма част от нея той изпробва в лаборатория, която е запазена и днес. Бъркланд пресъздава северното сияние като бомбардира метална топка, която съдържа електромагнит (Земята), с електрони (слънчевия вятър). Той е автор на серия теоретични изчисления и на негово име са наречени токовете, течащи в горната част на атмосферата.
 
Карл Штьормер (1874-1957), продължава теоретичните изследвания на Бъркланд. Определя височината на полярните сияния, като сравнява положението им с това на звездите, при наблюдение от различни точки на Земята.
 
Небесният феномен полярно сияние протича в земната атмосфера - основно в долната част на йоносферата, а причина за появата му е Слънцето. Затова, неговото изучаване е свързано първо, с определяне свойствата и характеристиките на земната атмосфера и земното магнитно поле, и второ с проучване характера на слънчевата активност. Спътникова снимка на Полярно сияние
 
До сравнително малки височини (30-35 km) атмосферата се изследва с метеорологични сонди – издигнати с балони уреди за измерване на различни параметри на атмосферата; за височини до около 100 км се използват метеорологични ракети; по-големите височини са достъпни само за изкуствени спътници на Земята (ИСЗ) и междупланетните ракети. Друг метод е радиосондирането – изучаването на атмосферата по измененията в радиовълните, преминаващи през нейните слоеве. От времето на т.нар. международна геофизична година (1957-1958) изучаването на високата атмосфера добива подчертано интернационален характер. Правят се също така спектрални наблюдения на полярните сияния във видимата, а от 50-те години на 20 век, и в инфрачервената и ултравиолетова част на спектъра.
 
В периода 1969-1973 г. са проведени експерименти по създаване на изкуствено полярно сияние, по време на които в атмосферата са инжектирани потоци електрони с високи енергии на височина няколко стотин километра. През 1971-1972 г. започва измерване на интензивността и фотографиране на полярните сияния от спътници на полярна орбита.
 
България, заедно с други страни, е вземала активно участие при изображение на Слънцето в H-alfa изучаване на атмосферата с проекти, уреди и обработка на наблюденията. При изследванията с геофизичните ракети “Вертикал” са използвани наши уреди за измерване на йонната концентрация и йонната температура, а при ИСЗ от серията “Интеркосмос” - апарати за йоносферни плазмени измервания.
 
Що се отнася до слънчевата активност, тя се следи непрекъснато от много обсерватории по Земята и от космическата слънчева обсерватория "SOHO". Това позволява да се предсказват геомагнитните бури и да се вземат предпазни мерки срещу последствията от тях.
 
== Описание на явлението ==
{{авторски права}}
Географското разпределение на полярното сияние показва, че появата му е най-често в областите около северния и южния магнитни полюси на [[Земя]]та. Магнитното поле на нашата планета е близко до това на магнитен дипол, разположен в нейния център (в действителност, в течното ядро на Земята протичат токове по затворен контур, магнитното поле на който е еквивалентно на полето на дипол). При това оста на магнитния дипол е наклонена към оста на въртене на Земята под ъгъл 11.5 градуса.