Часовникова кула: Разлика между версии

'''Часовникова кула''' е [[кула]], на която има поставен 1 или повече (често 4) [[часовник]]а. Тя може да бъде част от друга постройка като [[кметство]] или от комплекс постройки, но много от тях са самостоятелни сгради. Често [[камбанария|камбанариите]] на църквите са едновременно и часовникови кули. сссссссссссссссссссссссссссссссссссссмммммммммммммммммммммммммммммммуууууууууууууууууууууууууууууучччччччччччччччччччччччччччччччиииииииииииииииииииииииииииии

Часовниците на часовниковите кули обикновено отбелязват кръглите часове с камбанен звън или с кратка мелодия.

На [[31 декември]] [[2004]] на върха на [[Дворец на културата и науката|Двореца на науката и културата]] във [[Варшава]], [[Полша]] са добавени 4 броя 6,3-метрови часовници и така сградата става най-високата "4-лицева" и втората по височина часовникова кула в света.<ref>[http://www.pkin.pl/historia/?lang=1 иеиешшгишеишшжHistory еижешиof PKiN ешщешш5in a nutshell.]</ref> щ4и5щ4и4кремълСградата [[NTT DoCoMo Йогоги Билдинг]] със своите 240 метра е с 10 метра по-висока и е най-високата часовникова кула в света. Други известни часовникови кули в света са [[Спаска кула|Спаската кула]] в [[Московски кремъл|Московския кремъл]] и [[Биг Бен|Часовниковата кула на Уестминстър]] (Биг Бен) в [[Лондон]].

По българските земи часовниковите кули се появяват през 14 век, като част от пътните станции (мензилханета). Несъмнено вносът е осъществен от западноевропейци намир6еишг45щ45 ащинамиращи се на служба в Османската империя. Вп34ш34ш 3оследствиеВпоследствие часовниците се превръщат в регулатор и на реш3шигиознитерелигиозните практики - мюсюлманска3мюсюлманската 4ш4ш34ш43фвсекии християнската манастирска. По това време часовникови кули вече е имало в почти ш345ш34швсеки 34ш534ш34ш3българскибългарски град. Били монтира 45щуеш34нимонтирани и в някои манастири - Рилски, Бачковски, Зографски. През 19 век градските часовници вече обикновено се използвали за урегулиране на дейностите в градските чаршии и затова на много места тяхното строителство се осъществявало по инициатива на българските еснафи.