Старото име на селото е Доганово Конаре, защото в селото е имало 2 махали, - едната отглеждаща соколи, а другата коне. Мало Конаре се намира на мястото на Конаре, 2 км източно от р. Луда Яна. В землището на Мало Конаре са пръснати 25 [[траки]]йски могили, някои от които са около и въвв селото. Там са намерени монети от императора [[Гордиан]] и се вадят тухлени плочи. В южния край на селото, до днешния път Пазарджик-Пловдив, се намират основи на градище — крепостна станция на римския път за Пловдив. Тази крепост е солидно строена с червен хоросан. Според [[Гаврил Кацаров|Г. Кацаров]] около селото трябва да се търси светилище на [[тракийски конник|тракийския конник]], а според Г. Михайлов в околностите е намерен релеф на [[Зевс]], [[Хера]] и трите [[нимфи]]. Мало Конаре не е взело участие в [[Априлското въстание]] (1876), понеже е било закриляно от всесилния в Пазарджик Али бей. Но в съпротивителното антифашистко движение 1941–1944 година е дало 17 партизани, от които трима са убити, и 8 политзатворници.
Първото читалище е построено от Калофер Натов съсс лични средства. Намирало се е в непосредствена близост до сегашното читалище „Просвета“
<!-- == Религии == -->
През 1836 годинаг. е построена църквата „Св. Атанас“, която по тогавашния ред е вкопана в земята, за да не дразни фанатизма на турците. През 1934 година е построена сегашната църква.
