Коне: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Makecat-bot (беседа | приноси) м r2.7.3) (Робот Добавяне: ka:ცხენისებრნი |
Termininja (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 5:
{{Taxobox
| image = Zebra chapman za 2003.jpg
| image_caption = Зебра (''Equus quagga'')
Line 16 ⟶ 15:
| ordo = Perissodactyla
| ordo-bg = [[Нечифтокопитни]]
| familia = '''Equidae'''
| familia-bg = '''Коне'''
}}
'''Коне''' (
== Характеристика ==
Съвременният кон може да достигне височина при [[холка]]та от 40
== Еволюция ==
Еволюцията на конете започва от бозайници, с големината на лисица ([[Еохипус]]). Те били с малки размери и обитавали гористите местности. Имали по 4 пръста на предните и 3 пръста на задните крайници. С течение на времето Еохипусът еволюирал в [[Мезохипус]]. Постепенно той мигрирал от горите към откритите пространства. Четвъртият пръст закърнява, а средният се развива добре. След това новият вид в еволюционната линия на коня бил [[Мерихипуса]]. Неговите размери били доста по-големи от колкото на неговите предци. Той живеел в степите. При този вид 2-рият и 4-тият пръст закърняват, а средният се развива много добре. Предпоследният вид от филогенетичния ред на коня е наречен [[Плиохипус]] - Хипарион. За него е характерно, че има силно развит 3-ти пръст (копито), закърнели 2-ри и 4-ти пръст. И Плиохипусът дал началото на днешния кон – [[Еквус]]. Конят има добре развито копито, отсъствие на закърнели пръсти, които го правят много добре приспособен да издържа собственото си тегло в местостите му на възикване. В ареала на вида му, който се характеризира с твърда земя. Предполага се, че с увеличаване на черепа му, за да се запази пропорционалността като цяло, се увеличил и скелета на тялото му. Това е причината дребния еохипус да доведе до съвременния сравнително голям по размерите си кон.
== Систематика ==
В списъка са включени само живите представители на семейството.
Line 82 ⟶ 81:
Женският мустанг се чифтосва през април-юли. Малкото се ражда 11 месеца след чифтосването през пролетта и има достатъчно време да укрепне до началото на зимата. Когато настъпи време на раждане, кобилите напускат стадата и търсят подходящи скришни места, където да родят. Въпреки че козината на мустангите е с различна окраска, козината на новороденото е добра за маскировка когато лежи на прашната земя или върху покритото с рядка трева пасище. Подобно на останалите кончета, малките мустанги се изправят на крака няколко часа след раждането и след кратко време вече тичат изненадващо бързо. Кобилите се връщат с малките си при стадото на втория-третия ден след раждането. Малките кончета остават в родното си стадо до следващата година. Жребецът мустанг не търпи друг мъжкар в стадото и затова прогонва младите жребци, когато стигнат 3-годишна възраст. Пропъдените в изгнание жребци, които кипят от енергия и войнственост, създават свое стадо.
== Допълнителни сведения ==
Конете живеят доста дълго време, ако са отглеждани добре – обикновено около 30-35 години. До 15 години кобилите са много плодовити, но след тази възраст забременяват все по-трудно. Навлизането на кончето в полова зрялост започва обикновено на 2-годишна възраст, но все пак зависи и от породата.
|