Католическа църква: Разлика между версии

'''Римокатолическата църква''' е най-многобройното [[Християнство|християнско]] [[Религия|вероизповедание]], което включва църквите, признаващи върховенството на [[папа|римския папа]] като глава на Вселенската църква. Както повечето християнски църкви, тя е продължител на първоначална църква, основана от [[апостол|дванадесетте апостоли]] след смъртта и възкресението на [[Исус Христос]]. Римокатолическата и [[Източноправославна църква|Източноправославната църква]] се разделят при [[Източно-Западна схизма|Източно-Западната схизма]] през [[1054]]. И двете църкви са приемници на първоначалната Христова църква, но традициите им са различни. Някои от Отците на Църквата считат, че епископът на Рим, римският епископ е ''primus inter pares'' (пръв сред равни), основано на обстоятелството, че св.ап. Петър е първият римски епископ, и че в Рим се намира неговият гроб, но най-вече -— защото нему [[Исус Христос|Иисус]] казва "Ти„Ти си Петър/камък-гр./ и на този камък ще съградя Църквата си"си“). Несъгласието на Константинополския патриарх Фотий през 9-ти век да уважи каноничното решение на папата, непризнаващо назначаването му за законно стои в основата на разделението между Източната и Западната християнски църкви, окончателно състояло се през 1054 г.

От самото начало на християнството, Римският папа е бил признаван като пръв епископ -— и по чест, и облечен с известни юридически арбитражни права. След разделението на църквите обаче, източното православие настоява единствено на първата част -— че Римският папа с нищо не се различава от останалите, освен по "честта"„честта“ и няма никакви юридически права върху християнската църква в нейната цялост.

Римокатолическата църква е продължител на първоначалната християнска църква, основана от [[Исус Христос]].{{hrf|Paul VI|1964}}{{hrf|Vatican Council I|1996}} Според [[Нов завет|Новия завет]] Христос избира сред последователите си 12 [[апостол]]и, на които възлага да продължат неговото дело, като на апостол [[Петър (апостол)|Петър]] възлага особената задача на главенство върху цялата Църква. {{hrf|Kreeft|2001|98}}, когато казва „на тоя камък ще съградя църквата Си...Си… и ще ти дам ключовете на царството небесно“.{{hrf|Матей}} {{hrf|Duffy|1997|1}}{{hrf|Barry|2001|46}} Явяването на [[Свети Дух|Светия Дух]] на [[Петдесетница]] поставя началото на църквата, а [[епископ]]ите са наследници на първите апостоли.{{hrf|Vatican Council I|1996}}{{hrf|Barry|2001|46}}

Основно [[тайнство]] в Римокатолическата християнска църква (както и в Православната) е [[Литургия|Светата литургия]]. Представлява пресъздаване на жертвоприношението от [[Нов завет|Новия завет]], в което Исус Христос се принася в жертва за хората чрез хляба и виното, олицетворяващи тялото и кръвта на Божия син. Римокатолическата литургия се състои от Литургия на словото и Евхаристийна литургия. Литургията на словото съдържа четенията от Светото писание, предвидени за съответния ден. Те са както от Стария, така и от Новия Завет на Библията, и задължително псалм от книгата Псалтир на Свети Пророк Цар Давид. Евхаристичната част съдържа приемането на даровете и преломяването на хляба и виното -— точно пресъздаване на последните моменти от живота на Исус Христос. Причастието е върховният миг на литургията. Всеки, който няма тежък или смъртен грях, католик, може да приеме Светото Причастие (Евхаристия). Това означава, че тези, които не се намират в благодатно състояние, т.е. извършили са тежък грях и не са се изповядали, не могат да се причестят и ако го направят, извършват светотатство, което е тежък смъртен грях.

Освен тайнството Причастие, както и в Православната църква, другите тайнства са Кръщение, Изповед, Свещенство, Брак и Маслоосвещение. В Римокатолическата църква се извършва отделно тайнството Миропомазание или Конфирмация (потвърждение)- помазване с миро на младите католици, навършили определена възраст, обикновено 14-15 години. От този момент те могат да се причастяватпричестяват.

За разлика от Източноправославната църква, от XI век в Римокатолическата църква свещениците от латинския обред дават обет за безбрачие [[т.нар. целибат]]. Това изискване не се отназяотнася за тези от източен обред, т.нар. "присъединени"„присъединени“ към Рим или иначе казано, "униатски"„униатски“ църкви.

От друга страна, докато Православната църква допуска трикратен развод, Римокатолическата църква такъв не допуска развод по никакъв повод. Думите на Христос: "Което„Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва"разлъчва“ се спазват вярно в католическата доктрина. Развод е възможен само в изключителни случаи, и това става след изрично разрешение на Римския Папа, за което обикновено се чака с години. В Православната църква се допуска църковен брак само между кръстени в своето лоно, докато в Римокатолическата църква са разрешени смесените бракове между представители на двете християнски вероизповедания, тоест не е необходимо кръщение на православния християнин, за да се венчае за римокатолик в католическа църква. Православен, който се венчае в римокатолическа църква, не загубва статута си на православен, освен ако изрично не пожелае да се присъедини към католическата общност, приемайки Светото Причастие, като преди това се изповяда пред католически свещеник.

За разлика от Православната църква, в която причастието се извършва с квасен хляб, в Римокатолическата традиция хлябът е неквасен. Осветеното вино не се приема от вярващите, както е в православието, а само от духовниците (това правило не е ненарушимо -— често вярващите се причастяватпричестяват и с виното). Смята се, че хостията (парченцето квасен хляб) съдържа в себе си тялото и от кръвта на Христос след освещаването на даровете.

Следвайки думите на Христос в Евангелието, Римокатоличеството приема главенството на папата, наследникът на апостол Петър, над цялата Църква. Също така, в Католическата църква Символът на вярата се чете или произнася с добавката „...и„…и от Сина“ (“филиокве”„филиокве“, filioque) към [[Никео-Цариградски_символ_на_вярата#Никео-Цариградски символ с добавката filioque|символа на вярата]]. Тази добавка се прави, за да се поясни преводът на гръцката дума "„ ἐκπορευόμενον"ἐκπορευόμενον“ (изхожда и произхожда) в Никео-Цариградския символ, която не съответства напълно на латинския глагол ¨procedit¨. Горната добавка се налага, за да се получи пълноценна представа за каноничната истина, че Св. Дух произхожда само и единствено от Отца, но същевременно изхожда от Сина, тъй като е "Дух„Дух Христов"Христов“.

В никакъв случай изразът "...и„…и от Сина"Сина“ не е бил добавен със намерението да се принизи йерархичността в Троицата, тоест да се изменя църковното учение или за да бъде самоволно променян Никео-Цариградския Символ на вярата (както бива обвинявана Вселенската (Католическата)християнска църква днес), а по-скоро, за да уточни Символа на вярата в неговия превод на латински. Това е и причината римските патриарси (папите), въпреки първоначалната си съпротива, накрая да я приемат като общовалидна на Запад, като и днес Римокатолическата църква безусловно подчертава, че на гръцки език Символът на вярата не се нуждае от горната добавка.

98% от римокатолиците принадлежат към западния (латински) обред. Останалите 2 % са към някой от източните обреди. Частите на римокатолическата църква, използващи източен обред, се наричат източни или обединени [[униатски католически църкви]].

* Стефанов, архим. Павел. Нов поглед към унията между Българската и Римската църква през XIII век. -— В: Преславска книжовна школа. Т. 5. Изследвания в чест на проф. д. ист. н. Тотю Тотев. Отг. ред. В. Гюзелев и Хр. Трендафилов. С., 2001, 343-352, 1 ил.

* Янков, Ангел. Календарни празници и обичаи на българските католици (края на XIX –— средата на ХХ век). С., 2003, 330 с.

* Ваташки, Румен. Българската православна църква и римокатолическите мисии в България (1860 –— 30-те години на ХХ век). Шумен, УИ, 2005, 372 с.

* [http://www.radiotaubg.eu/page.php?42 Различия между католици и православни]