Разлика между версии на „Британско-съветска окупация на Иран“

редакция без резюме
 
По време на операцията съюзническите сили нахлуват в Иран и свалят от власт [[шах]]а [[Реза Шах Пахлави|Реза Пахлави]], който отказва съюзническо искане за допускане на войски на територията на страната. [[Съветският съюз]] и [[Великобритания]] окупират Иран и налагат съюзнически контрол над железопътните линии и петролните находища на страната. Британските въоръжени сили заемат южен Иран, а съветските окупират северната част на страната.
 
==Биографични данни==
В продължение на много десетилетия,иранското и германското правителство са култивирали връзки,в противоречие на имперските амбиции на Великобритания и Руската империя(и по-късно СССР).През 1930 година нацистка Германия продължава да ухажва Иран като и предоставя икономически помощи.
С нашествието на Германия в СССР през юни 1941г. Великобритания и СССР стават формални съюзници ,осигурявайки по-нататъшен тласък на инвазията.С напредването на германската армия в СССР ,"Персийския коридор" образуван от Транс-иранските железопътни линии е бил най-лесният начин съюзниците да подсигуряват запаси и муниции на СССР.
С увеличаването на атаките с подводници и лошите зимни условия в раьона маршрута става все по-опасен и атрактивен за съюзниците.Осъществен е натиск върху Иран от стана на съюзниците,но това води само до нарастване на напрежение в страната и про-Германски митинги в Техеран.
 
==Инвазия==
Въпреки че някои твърдят ,че инвазията е била необявена изненадваща атака,тя е била предшествана от очевидно натрупване на сили.В допълнение две дипломатически ноти са изпратени до Иран с предупреждение и изискване за екстрадиране на граждани на Оста от страната или е щяла да бъде използвана сила срещу Иран.Втората от нотите е била призната от министър-председателя на Иран Али Мансур като прикрит ултиматом.Финалните дипломатически ноти ,които декларират,че инвазията е започнала са били доставени от съветските и британските посланници в страната в нощта на инвазията като Британците вярвали,че инвазията не би била изненадваща.Въпреки това инвазията се счита за тактическа изненада и е описано от съюзниците като лесна и осъществена с лекота.
 
==Военни операции==
Кралските военноморски сили и Кралския авсралийски флот атакуват от Персийския залив,както по земя така и по въздух.Междувременно руснаците нахлуват от север,най-вече през Задкавказието с 44-та ,47-ма и 53-та армия под командването на Дмитрий Козлов,завземайки северните провинции на Иран.Военно въздушни сили и военноморски части също участвали в операцията.В отговор на атаката Иран мобилизира 9 девизии като на 25 август осъществява атака срещу британците,която в последствие е тотално неуспешна,както и цялата операция в отговор на инвазията над страната.Без каквито и да е военни съюзници,които са в състояние да доидат на помощ,иранската съпротива бързо е смачкана и неутрализирана от британските и съветските танкове и пехота.Междувременно руснаците нахлуват от север и най-вече от Задкавказието с 44-та,47-ма и 53-та армия ,които са под командването на генерал Дмитрий Козлов,окупирайки северните части на Иран.Военновъздушни и военноморски сили също участват в операцията.
В отговор Иран мобилизира девет пехотни дивизии.
Кампанията започва на 25 август с изненадваща атака на британците на пристанището в Абадан, като иранските кораби бързо били унищожени или пленени.Не е имало време дори за подготовка за съпротива.На пристанището е имало важни петролни инсталации ,които били превзети от два индийски батальона.В същото време малка част въоражени сили са били разположени на мястото от страна на Австралийските власти , с цел охрана на петролните инсталации и пристанището,докато Кралските военновъздушни сили атакували летища и комуникационни центрове на Иран.Продължавайки на север още осем батальона на британски и индийски войски при генерал-майор Уилям Слим напредвали от Ханакин към Керманшах и Хамадан.
От друга страна Съветския съюз нахлува от север и напредва към град Маку,който бил бомбандиран многократно преди това.На Бандар-е Пахлави,който се намира на брега на Каспийско море е осъществено Съветско разтоварване на техника и боеприпаси.Също така се стигнало и до инцидент ,който довел до приятелски огън към корабите доставящи товари.
При протеклите се военноморски сражения са потопени два иранско кораба и още четири други били повредени.Приблизително 800 ирански войници и моряци са загинали включителни контраадмирал Gholamali Bayandor.Най-малко 200 души от цивилното население загинало при бомбардировките в град Gilan.
Британските и индийските поражения са приблизително между 22-ма убити и 44-ма ранени ,като от друга страна Съветските са около 40.
Без каквито и да било военни съюзници,които биха могли да помогнат на Иран,страната бързо бива неутрализирана от съветските и британските танкове и пехота.Британските и съветските сили се срещат в град Сена и Казвин на 30 срещу 31 Август.
 
==Изход==
В края на инвазията Иран очаквано е победен и така ценните петролни находища и Транс-Иранската Железопътна мрежа попадат в ръцете на съюзниците.В същото време новия ирански министър-председател се съгласи,че германския министър и неговия екип трябва да напуснат страната и че немските,италианските,унгарските и румънските делегации трябва да бъдат изведени от страната,както и всички останали германски граждани да бъдат предадени на британските и съветските власти.Невъзможността да се изпълнят последните условия обаче води до навлизане на британски и съветски войски в Техеран на 17 септември,деня след като Реза Шах е бил арестуван и пратен в изгнание в Южна Африка,оставяйки сина си Мохамед Реза Шах Пахлави да го замести на престола.Съветските и Британските сили напускат Техеран на 17 октомври след като са се справили с германците.Въпреки това Иран ефективно е разделен между Великобритания и Съветския съюз.
 
=Събития по време на окупацията=
С този ключов коридор за доставки в полза на СССР ,ще бъдат осигурени 5млн тона материали на Съветския съюз на първо място ,но също и на британците в Близкия изток.В последствие новият Шах подписва мирен договор с Великобритания и Съветския съюз,съгласно който Иран ще осигури помощ на съюзниците.На конференцията в Техеран през ноември 1942 година амерсиканския президент Ф.Рузвелт,британският премиер У.Чърчил и генералният секретар на СССР Й.Сталин потвърждават ангажимента си за независимостта и териториалната цялост на Иран и показват желание за предоставяне на икономическа помощ на страната.Последиците за Иран от войната,обаче са потресаващи като храните и други стоки от първа нужда са в оскъдно количество.
 
==Оттегляне==
По време на 3 годишната окупация на Иран ,Сталин разширява политическото си влияние в Азербейджанския и Кюрдкия раьон ,намиращи се в северозападен Иран, и също в самата страна основавайки Комунистическа партия в страната.На 12 декемри 1945 година след седимици на сблъсъци на сепаратисти е създадена Народна Република Азербейджан,както и Кюрдската Народна република в края на 1945 година.В опита си да възстановят контрола иранските правителствени войски биват блокирани от Съветската армия.
Когато настъпва времето за оттегляне на 2 март 1946 година ,шест месеца след войната ,британците започват да се оттеглят,но Москва отказва позовавайки се на заплахи за сигурността на Съветския съюз.Съветските войски не се оттеглили от Иран до средата на 1946 година ,след официално оплакване от страна на Иран до новосформиралия се Съвет за сигурност на ООН,като Иран станала първата страна подала жалба в ООН.
 
==Обещетения==
През 2009 година иранския прзидент Махмуд Ахмадинеджад заяви,че страната му е страдала много по време на нашествията през Втората Световна война,както и че ще настоява до край за пълна компенсация.Той споделя още че ще търси пълно обещетение за вредите от войната и е сформиран екип за калкулиране на щетите като в последствие ще бъде изпратени писмо с тях до Генералния секретар на ООН Бан Ки-мун.По време на този период иранския народ е подложен на голям натиск и страна е претърпяла много щети,но не са платени компенсации.
 
== Източници ==
Макензи,Комптън(1951)
35

редакции