Разлика между версии на „Челюскин (параход)“

'''„Челюскин“''' е [[съветски]] [[параход]], подсилен да плава през полярен лед, който става заклещен във водите на [[Северния ледовит океан]] по време на своето плаване от [[Мурманск]] до [[Владивосток]] - по Северния морски път. Целта на експедицията е да се установи възможността да се премине Северния морски път с обикновен кораб в един плавателен сезон. ▼

Параходът е построен през [[1933]] г. в [[Дания]] от фирма Burmeister and Wain (B&W, Copenhagen) по поръчка. Имал водоизместимост 7,5 хил. тона. Параходът е спуснат на вода на [[11 март]] [[1933]] под своето първо име „Лена“, тъй като е бил предназначен да пътува между устието на река [[Лена]] и [[Владивосток]]. На 19 юни 1933 г. му е дадено друго име, в чест на [[Семьон Челюскин]] - руски полярен изследовател и участник във Великата северна експедиция 1733—1743 г.▼

Експедицията се ръководи от [[Ото Шмид]], а капитан на „Челюскин“ е [[Владимир Воронин (Челюскин)|Владимир Воронин]]. На борда имало 112 души, пътници и екипаж.▼

Параходът „Челюскин“ тръгва от [[Мурманск]] към [[Владивосток]] на [[2 август]] [[1933]] със 112 пътници на борда. На [[19 септември]] ледове заобиколили кораба. Корабът се опитал да излезе от този плен като тръгва срещу по-тънкия лед, но не успява. Следващите 5 месеца „Челюскин“ дрейфува. Обшивката на кораба не издържа и в кораба прониква вода и пътниците се готвят да го напуснат. На [[13 февруари]] „Челюскин“ потъва. Хората остават на леда. Пренасят материали от които си построяват бараки. Живеят в продължение на 3 месеца върху леда.▼

Евакуацията на лагера се осъществява с помощта на авиацията. Бедстващите разчистват тясна ивица, която да бъде използвана за кацане. Жителите на чукотското селище Ванкарем също за няколко дни обособяват писта. Първият самолет, който достига до челюскинци е пилотиран от [[Анатоли Ляпидевски]]. На [[5 март]], със своят [[АНТ-4]] той се добира до лагера и взема 10 жени и 2 деца. Следващият рейс е извършен на [[7 април]]. За седмица летците [[Сигизмунд Леваневски]], [[Василий Молоков]], [[Николай Каманин]], [[Маврикий Слепньов]], [[Михаил Водопянов]] и [[Иван Доронин]] пренасят останалите челюскинци. Последният рейс е направен на [[13 април]] [[1934]] г. Общо са направени 24 рейса. Летците, пренесли спасените до [[Владивосток]], стават първите [[Герой на Съветския съюз|Герои на Съветския съюз]] и били наградени с орден „Ленин“, а „Златна Звезда“ № 1 е връчена на Ляпидевски.▼