Челюскин (параход): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nikionik (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Пароход Челюскин.jpg|мини]]
'''„Челюскин“''' е [[съветски]] [[параход]], подсилен да плава през полярен лед, който става заклещен във водите на [[Северния ледовит океан]] по време на своето плаване от [[Мурманск]] до [[Владивосток]] - по Северния морски път. Целта на експедицията е да се установи възможността да се премине Северния морски път с обикновен кораб в един плавателен сезон.
 
'''„Челюскин“''' е [[съветски]] [[параход]], подсилен да плава през полярен лед, потънал в [[Северния ледовит океан]] през [[1934]] г.
Параходът е построен през [[1933]] г. в [[Дания]] от фирма Burmeister and Wain (B&W, Copenhagen) по поръчка. Имал водоизместимост 7,5 хил. тона. Параходът е спуснат на вода на [[11 март]] [[1933]] под своето първо име „Лена“, тъй като е бил предназначен да пътува между устието на река [[Лена]] и [[Владивосток]]. На 19 юни 1933 г. му е дадено друго име, в чест на [[Семьон Челюскин]] - руски полярен изследовател и участник във Великата северна експедиция 1733—1743 г.
 
'''„Челюскин“'''Заклещен е [[съветски]]от [[параход]],ледовете подсиленпо да плава през полярен лед, който става заклещен във водитевреме на [[Севернияплаването ледовит океан]]му по времеСеверния наморски своето плаванепът от [[Мурманск]] до [[Владивосток]] - по Северния морски път. Целта на експедицията е да се установи възможността да се премине СевернияСеверният морски път с обикновен кораб в единрамките на 1 плавателен сезон.
Експедицията се ръководи от [[Ото Шмид]], а капитан на „Челюскин“ е [[Владимир Воронин (Челюскин)|Владимир Воронин]]. На борда имало 112 души, пътници и екипаж.
 
Параходът е построен през [[1933]] г. в [[Дания]] от фирма Burmeister and Wain (B&W, Copenhagen) по поръчка. ИмалИма водоизместимост 7,5 хил. тона. ПараходътСпуснат е спуснат на вода на [[11 март]] [[1933]] подг. своетос първо име „Лена“, тъй като първоначално е бил предназначен да пътуваплава между устието на река [[Лена]] и гр. [[Владивосток]]. На 19 юни 1933 г. му е дадено друго име,наименуван в чест на [[Семьон Челюскин]] - руски полярен изследовател и участник във Великата северна експедиция 1733—1743от 1733-1743 г.
 
== Плаване ==
Експедицията на „Челюскин“ се ръководи от [[Ото Шмид]], а капитан на „Челюскин“ е [[Владимир Воронин (Челюскин)|Владимир Воронин]]. На борда ималоима 112 души, пътници и екипаж.
Параходът „Челюскин“ тръгва от [[Мурманск]] към [[Владивосток]] на [[2 август]] [[1933]] със 112 пътници на борда. На [[19 септември]] ледове заобиколили кораба. Корабът се опитал да излезе от този плен като тръгва срещу по-тънкия лед, но не успява. Следващите 5 месеца „Челюскин“ дрейфува. Обшивката на кораба не издържа и в кораба прониква вода и пътниците се готвят да го напуснат. На [[13 февруари]] „Челюскин“ потъва. Хората остават на леда. Пренасят материали от които си построяват бараки. Живеят в продължение на 3 месеца върху леда.
 
Параходът „Челюскин“ тръгва от [[Мурманск]] към [[Владивосток]] на [[2 август]] [[1933]] със 112 пътници на бордаг. На [[19 септември]] ледове заобиколилиобграждат кораба. КорабътТой се опиталопитва да излезе от този плен, като тръгва срещу по-тънкия лед, но не успява. Следващите 5 месеца „Челюскин“ дрейфува. Обшивката на кораба не издържа и, в корабанего прониква вода и пътниците се готвят да го напуснатнапускат. На [[13 февруари]] „Челюскин“ потъва. Хората остават на леда. Пренасят материали от които си построяват бараки. Живеят в продължение на 3 месеца върху леда.
 
На [[13 февруари]] 1934 г. „Челюскин“ потъва. Хората остават на леда. Пренасят материали, от които си построяват бараки. Живеят в продължение на 3 месеца върху леда.
 
== Евакуация ==
Евакуацията на лагера се осъществява с помощта на авиацията. Бедстващите разчистват тясна ивица, която да бъде използвана за кацане. Жителите на [[чукотка|чукотското]] селище [[Ванкарем също]] за няколко дни също обособяват писта.

Първият самолет, който достига до челюскинци, е пилотиран от [[Анатоли Ляпидевски]]. На [[5 март]], със своятсвоя [[АНТ-4]] той се добира до лагера и взема 10 жени и 2 деца. Следващият рейс е извършен на [[7 април]]. За седмица летците [[Сигизмунд Леваневски]], [[Василий Молоков]], [[Николай Каманин]], [[Маврикий Слепньов]], [[Михаил Водопянов]] и [[Иван Доронин]] пренасятпревозват останалите челюскинци. Последният рейс е направен на [[13 април]] [[1934]] г. Общо са направениизвършени 24 рейса.

Летците, пренеслипревозили спасените до [[Владивосток]], стават първите [[Герой на Съветския съюз|Героигерои на Съветския съюз]] и билиса наградени с орден „Ленин“, а „Златна Звезда“ № 1 е връчена на Ляпидевски.
 
== Издирване на кораба ==
Няколкократно са организирани експедиции с цел да бъде намерен потъналияпотъналият съд. Експедициите от [[1974]] и [[1978]]([[-1979|9]]) г. билиса безрезултатни. През септември [[1989]] г. за намирането на „Челюскин“ съобщава американскияамериканският учен Сергей Мелников, член на Географското дружество на САЩ. Не са представени обаче никакви веществени доказателства.
 
По повод 70-годишнината на „Челюскин“ е организирана подводна археологическа експедиция „Челюскин-70“. През [[2004]] г. участниците заявяват, че съдът е намерен, но скоро станалостава ясно, че това е грешка<ref>[http://news.bbc.co.uk/hi/russian/russia/newsid_5366000/5366802.stm Параходът "Челюскин" отново е "намерен"] - съобщение на интернет-портала на руската служба на Би-би-си [[21 септември]] [[2006]] г.</ref>.
 
През септември [[2006]] г. участниците в експедицията „Челюскин-70“ заявилизаявяват, че са намерили потъналия параход „Челюскин“. Фотографии на фрагменти и проби от метала билиса изпратени в [[Копенхаген]], - в корабостроителната фирма, която построила „Челюскин“кораба. Проведеният там анализ и [[експертиза]] щели да позволят обекта да се идентифицира с пълна увереност. Чак след това той щял да бъде признат за археологически обект и фрагментите от него щели да бъдат музейни експонати. <ref>[http://www.chukotka.org/news/?id=i7AE60A96 В Анадир се върнаха участниците от подводната експедиция „Челюскин 70“] - съобщения на сайта Чукотка.org от 21 септември 2006 г.</ref>
 
През февруари следващата година, експертите заключават, че намереното е наистина част от легендарния кораб.
 
== Препратки ==
Line 25 ⟶ 34:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.cheluskin.ru/ Челюскин-70 - Официаленофициален сайт на подводната археологическа експедиция]
* [http://lenta.ru/articles/2004/08/24/lostship/ Челюскиниада]
* [http://www.russianseattle.com/hidden_chelyuskin_2003.htm Тайна експедиция на "Челюскин"] - версията на ЕдуардаЕдуард Белимов.
* [http://www.arctictoday.ru/history/mastering/271.html Истината за експедицията на "Челюскин"] —, Лазар Фрейдгейм, Промышленные ведомости (Москва), № 006, 29.6.2005.] - Опровержениеопровержение на версията на Е. Белимов.
 
[[Категория:История на СССР]]
[[Категория:Кораби на Русия и СССР]]
[[Категория:Бедствия, катастрофи и аварии в Русия]]
[[Категория:Северен ледовит океан]]
[[Категория:Корабокрушения]]