Вещество: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+меп
+модели и изт.
Ред 1:
'''Веществото''' е една от двете формите на съществуване на [[материя_(физика)|материя]]та, която за разлика от [[поле (физика)|полето]] се характеризира с маса в покой. Веществото се състои от [[елементарни частици]] — [[фермион]]и, сред които най-често срещаните са: [[електрон]]и, [[протон]]и и [[неутрон]]и. Последните две образуват [[атомно ядро|атомното ядро]], а всичките три — [[атом]]ите, [[молекула|молекулите]], [[кристал]]ите и т.н.
 
== Свойства на веществото ==
Веществото се характеризира с [[маса]]. Телата се привличат едно друго със сила, пропорционална на техните маси - [[гравитационни сили]]. В ежедневния живот приравняваме масата с [[тегло]], което е всъщност мярка за гравитационната сила между него и Земята. Светлината не е вещество, макар че може да променя пътя си в [[гравитационно поле]].
 
През двадесети век хората откриват, че веществото може да се превръща в [[енергия]] и обратно.
 
== Веществото във физиката ==
==Форми на съществуване на веществото==
 
=== Агрегатни състояния ===
{{основна|Агрегатно състояние}}
Веществото съществува в различни форми, наричани също [[агрегатно състояние|агрегатни състояния]]:
* [[твърдо тяло]]
Line 28 ⟶ 31:
В нормални условия на Земята повечето вещества съществуват в едно или две агрегатни състояния. Под влияние на външни фактори като например температура и налягане те могат да преминават от едно агрегатно състояние в друго. Водата е единственото вещество, което се среща в природата в трите агрегатни състояния.
 
=== Физически модели на веществото ===
==Веществото в химията==
Изследването на структурата и взаимодействията на градивните частици на веществото са довели до три основни физически модела<ref>{{cite book |title=Физика на кондензираната материя |last=Лалов |first= Иван|authorlink= |coauthors=Весела Дечева |year=2005 |publisher=УИ „Климент Охридски“ |location=София |isbn=9540720753 |pages=271 |url= |accessdate=16 февруари 2013}}</ref>:
В [[химия]]та е прието всички изучавани обекти да се разглеждат като индивидуални вещества (или [[химичен елемент|химични елементи]]), смеси от тези вещества и техни [[химическо съединение|съединения]]. Под индивидуално вещество се разбира абстрактно понятие, обозначаващо набор от атоми, [[химична връзка|свързани]] един с друг по определен закон. Границата между индивидуалното вещество и сместа от вещества е доста размита, защото съществуват вещества с непостоянен [[химически състав]], за които не може да се напише точна [[химическа формула]]. Освен това индивидуалното вещество си остава [[абстракция]], тъй като абсолютната [[чистота]] на дадено вещество практически е недостижима. Това означава, че всеки конкретен, реално съществуващ [[образец]] представлява някакава смес от вещества дори и когато едното от тях силно преобладава. Независимо от привидната изкуственост на това ограничение, много често чистотата на веществото играе ключова роля за неговите свойства. Така например, знаменитата [[якост]] на [[титан (елемент)|титана]] се проявява едва след като от него е отделен [[кислород]]ът&nbsp;— неговото съдържание не бива да надминава определени граници (по-малко от стотни от процента).
* модел на [[идеален газ|идеалния газ]]
* модел на [[плазма]]та
* модел на [[кондензирана материя|кондензираната материя]]
 
== Веществото в химията ==
В [[химия]]та е прието всички изучавани обекти да се разглеждат като индивидуални вещества (или [[химичен елемент|химични елементи]]), смеси от тези вещества и техни [[химическо съединение|съединения]]. Под индивидуално вещество се разбира абстрактно понятие, обозначаващо набор от атоми, [[химична връзка|свързани]] един с друг по определен закон. Границата между индивидуалното вещество и сместа от вещества е доста размита, защото съществуват вещества с непостоянен [[химически състав]], за които не може да се напише точна [[химическа формула]]. Освен това индивидуалното вещество си остава [[абстракция]], тъй като абсолютната [[чистота]] на дадено вещество практически е недостижима. Това означава, че всеки конкретен, реално съществуващ [[образец]] представлява някакаванякаква смес от вещества дори и когато едното от тях силно преобладава. Независимо от привидната изкуственост на това ограничение, много често чистотата на веществото играе ключова роля за неговите свойства. Така например, знаменитата [[якост]] на [[титан (елемент)|титана]] се проявява едва след като от него е отделен [[кислород]]ът&nbsp;— неговото съдържание не бива да надминава определени граници (по-малко от стотни от процента).
 
Два големи раздела в химията разглеждат органичните и неорганичните вещества, като разделението се прави според наличието (в [[органична химия|органичната химия]]) или отсъствието (в [[неорганична химия|неорганичната химия]]) на [[въглеродни вериги]] (прави и затворени). Все пак разделението не е пълно и има много припокриване, например разделът [[металоорганична химия]].
 
== Източници ==
==Вижте още==
<references />
 
== Вижте още ==
* [[Материя (физика)]]
* [[Поле (физика)]]
Line 102 ⟶ 114:
[[vec:Sostansa]]
[[yi:כעמישע סובסטאנץ]]
[[yo:Ohun àpòpọ̀ògùnàpòpọ̀ògи&#768;n]]
[[zh:化学物质]]