Връзки с обществеността: Разлика между версии

Лобизмът е един по-тясно специализиран и критикуван аспект на пъблик афеърс, който се опитва да влияе върху [[законодателна власт|законодателната]] и [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]]. Въпреки злоупотребите, които се случват във властта, лобизмът си остава един законен начин за граждани, асоциации, профсъюзи, и други групи със специални интереси да влияят върху вземането на решения от страна на правителството. За процеса на лобиране се разчита на делегирани авторитети като адвокати или професионални лобисти като най-често това са бивши законодатели или политици, които имат добри взаимоотношения със съответните структури. В практиката лобирането следва да е координирано с другите ПР усилия, насочени към [[неправителствена организация|неправителствените организации]]. Тези сложни комуникации имат за цел да мобилизират едномишлениците сред различните публики.

 

В България професията започва да се появява по-сериозно в средата на 1990-те години, когато [[Нов български университет]] и [[Софийски университет]] започват първите си образователни програми по „Връзки с обществеността“, например тези на департамент [[Масови комуникации (Нов български университет)|„Масови комуникации“ на НБУ]]. Появяват се и първите агенции, а професията се възприема повече като [[пресагентство]], отколкото като изграждане на взаимоотношения между организацията и публиките ѝ. През 1996 година се създава и първата браншова организация на име [[Българско дружество за връзки с обществеността]]. По-късно през годините се създават и още няколко браншови организации като „Българска асоциация на ПР агенциите“, ИПРА — България и други.

 

Често професията на ПР специалиста се бърка с тази на рекламиста. Смята се, че и публикациите в пресата се смятат за сигурен начин да се отразят ефектите от една ПР кампания. В действителност обаче проучването е онова, което може да определи дали дадена кампания е имала успех или не.

 

Терминът „public relations“ на [[български език]] е неправилно преведен „връзки с обществеността“. Двете неща са съвършено различни. От една страна имаме „публики“ (public), което само по себе си не е „общество“ в никакъв случай. Обществото обхваща повече от една публика. Една организация не зависи от „обществото“, а от своите „публики“. Думата „връзки“ също не е „рилейшънс“. Английската дума означава „взаимоотношение“, а българската дума „връзки“ предполага съвсем различен и негативен смисъл. Затова и ПР практиците в България използват английския термин, за да опишат професията си.