Луч: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 29:
Списанието е основано през пролетта на 1937 г. в хотел „Бристол“, като на основаването присъства и представителя на властта Марко Батричевич, служител на Управата на град Скопие. Списанието е регистрирано в съда като „Луч - месечно списание за култура, икономически и социални въпроси - Скопие“ (''Луч - месечни часопис за култура, економска и соцјална питања - Скопље''). Сред обсъжданите имена са „Борина“, „Юг“ и „Вардарски край“. Основни двигатели на списанието са д-р [[Теодосий Робев]], икономист от Охрид, д-р [[Борис Арсов]], икономист от Крива паланка, Аца Цветкович, битолски сърбоманин, чиновник в Бановината, но симпатизнт на движението, проф. [[Георги Киселинов]], филолог от Ресен, Зафир Джиков, търговец от Скопие, Васил Пупков, печатар от Скопие. Робев, Арсов, Цветкович и Киселинов са членове на редакционната колегия, като собственик е Киселинов (''Ђорђе Ј. Киселиновић''), а отговорен редктор е Арсов (''Борисав Арсић''). Джиков е касиер, Пупков го печата в собствената си печатница, а главен разпространител е Георги Симонов Касапинът. От брой № 5 собственик е инженер Атанас Атанасов.<ref name="Църнушанов 151"/>
 
Първи брой на списанието излиза от 1 юни 1937 година до 20 май 1938 година. Списанието се печати в скопската печатница Неманя. Сред сътрудниците на списанието са Благой Благоев, [[Димитър Гюзелов]], Антон Панов, [[Радослав Петковски]], [[Цеко Попиванов]], д-р Теодосий Робев, Глигор Ставридис и други. На 1 януари 1938 година списанието става акционерно дружество с 28 акционери. По-късно е забранено от обществен обвинител<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 811.</ref>.
 
== Членове-съдружници на предприятието „Луч“ ==
Ред 116:
|-
|}
 
Главната тенденция на списанието е да се запази Вардарска Македония от посърбяване. Като образец е използвано хърватското списание „Нива“. Платформата на списанието, чрез която се съпротивлява на сърбизма, е южнославянската. Печатат се критични статии върху колонизационната и икономическата политика на режима, като авторите са само от Македония - българи или сърбомани.<ref name="Църнушанов 153"/>
 
Списанието е забранено от обществен обвинител.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 811.</ref>
 
== Бележки ==