Фераро-флорентински събор: Разлика между версии

'''Фераро-Флорентинският събор''' завършва със сключването на [[уния]] между [[Католическа църква|Католическата]] и [[Православна църква|Православната църква]], представлявани от папа [[Евгений IV]] и византийския император [[Йоан VIII Палеолог]] в процеса на преговорите между изтока и запада през [[1437]] - [[1439]] година.

Съборът със сключената уния са наречени така по името на градовете, в които са проведени преговорите - първо във [[Ферара]], а после и във [[Флоренция]].

Посредством унията [[Император на Византия|византийският император]] цели папата да успее да организира кръстоносен поход срещу османските турци, който да спаси [[Византия]] от гибел и по-специално [[Константинопол]] от превземане. В замяна императорът щял да признае папата за духовен водач на държавата си.

Папата успява да накара унгарополско-полскияунгарския крал [[Владислав III Ягело]] и [[Янош Хуняди]] да организират [[кръстоносен поход]], но претърпяват поражение в [[битка при Варна|битката]] при [[Варна]].

В знак на благодарност и преклонение пред смелия унгарски владетел, той е наречен Варненчик, а днес централнияцентралният булевард наи българскатаквартал морскана столицагр. Варна носиносят неговото име.

[[Категория:ВизантийскаКултура империяна Византия]]