Цар Калоян (община): Разлика между версии

| съвет-брой = 13

| съвет-партия-1 = ПП „[[ДПС]]“ (6)

| съвет-партия-2 = ПП „Единна народна партия“ (3)

| съвет-партия-3 = ПП „[[БСП]]“ (2)

| съвет-партия-4 = КП „[[Синята коалиция]] — [[СДС]], [[ДСБ]]“ (1)

| съвет-партия-5 = ПП „[[ГЕРБ]]“ (1)

Населението на общината на [[011 февруари]] [[2011]] година е 6 192 души (настоящ адрес), като преобладават етническите турци. До 1989 година съотношението е било 60 на 40 в полза на българското население, но с настъпването на промените започва разрушаването на икономиката на общината. Закрива се аграрно-промишления комплекс, ППТУ "Кирил Бончев", цеха "Зита", цеха на "Дунарит", цеха към ЕМЗ Разград и цеховете в Сваленик и тухларската работилница в Костанденец. Без работа остават над 2000 човека, мъже и жени и са принудени да търсят препитание в други населени места. Това са основно българи, специалисти в предприятията и цеховете, които се изселват заедно със семействата си. През [[2002]] година, след местен референдум Сваленик и Церовец се отделят и преминават към община Иваново. Всичко това води до рязка промяна на етническото съотношение.

== Икономика ==

В момента икономиката на общината се определя от селското стопанство, основно под кооперативна форма, изградена на базата на бившите ТКЗС-та. В Цар Калоян функционират три кооперации, в Костанденец и Езерче по две - — общо 7. Промишлеността в Цар Калоян е представена от една мандра . Две мандри и четири цеха за производство на обувки функционират в село Езерче, като безработицата в селото е практически равна на 0.