Драговищица (област Кюстендил): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот Добавяне: uk:Драговиштиця (Кюстендильська область) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 13:
== География ==
Село Драговищица се намира в Кюстендилската котловина, в полу[[планина|планински]] район, северно от гр. Кюстендил, в долината на река [[Драговищица (река)|Драговищица]].
Селото е образувано на 2 юни 1956 г.
Климат
През годините до обединяването му с Ямборано през 1956 г., село Перивол принадлежи към следните административно-териториални единици
През годините до обединяването му с Перивол през 1956 г., село Ямборано принадлежи към следните административно-териториални единици
През годините село Драговищица принадлежи към следните административно-териториални единици
== Население ==
Ред 86:
== История ==
=== История на село Перивол===
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Селището е възникнало през античността, ако се съди по името му - perivole - градина, бахча, както го тълкува проф. [[Йордан Иванов]].
Село Перивол е споменато във фалшифицираната грамота-хрисовул на сръбския крал [[Стефан Дечански]] (1321-1331) за дарените селища на [[Пещерски манастир|манастира "Свети Никола Мрачки"]] при село [[Пещера (Област Перник)|Пещера]], Радомирско. В грамотата е спомената периволската църква "Матер Божия", която просъществувала до 1926 г., когато била съборена.
Селото се споменава в турски данъчен регистър от 1576 г. През 1737 г. [[австрийци|австрийски]] отряд от 100 конници прониква до село Перивол, разбива турската войска, пленява знамето и се оттегля.
През 1866 г. са регистрирани 80 домакинства с 597 жители. 1870 г. турското правителство заселва в селото 11 [[татари|татарски]] семейства, но след 2 години те се преселили в [[Косово поле]]. Вместо тях дошли 8 [[черкези|черкезки]] семейства, но за разлика от татарите, черкезите били мързеливи и крадливи и селяните доста изпатили от тях. През януари 1878 г. черкезите се избягали към [[Македония]].
До 1878 г. в селото имало четири турски земеделски стопанства
В края на ХІХ век селото има 8556 декара землище, от които 6464 дка ниви, 478 дка гори, 94 дка естествени ливади, 794 дка овощни градини, 726 дка лозя и др. и се отглеждат 848 овце, 174 кози, 400 говеда и 128 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти.
През 1880 г. е построена църквата "Свети Димитър". През 1883 г. е открито училище, което от 1890 г. се помещава в нова сграда, а през 1929 г. е открито училище и в махала Коилица. Учредено е читалище (1910).
Ред 104:
Учредена е Кредитна кооперация "Съгласие" (1926), която през 1960 г. се влива в "Наркооп" - Кюстендил. Селото е електрифицирано (1929). През 1930 г. е открит лекарски участък.
През 1938 г. се залесяват 60 дка с бор в местностите
През 1950 г. е учредено ТКЗС "Станке Димитров", което от 1979 г. е в състава на АПК - с. Драговищица.
=== История на село Ямборано===
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Селището е възникнало през античността, ако се съди по името му - emporiov - пазар, тържище, търговски колония, както го тълкува проф. Йордан Иванов.
Село Ямборано се споменава в турски данъчен регистър от 1576 г. През 1866 г. са регистрирани 52 домакинства с 313 жители. Освобождението заварило селото раетско, с два турски [[чифлик]]а - Жаджийски и Арнаутски.
В края на ХІХ век селото има 4428 декара землище, от които 2770 дка ниви, 597 дка гори, 47 дка естествени ливади, 379 дка овощни и зеленчукови градини, 682 дка лозя и др. и се отглеждат 452 овце, 229 говеда и 47 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овощия и тютюн) и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти.
През 1859 г. е построена църквата "Успение Богородично". Още отпреди Освобождението е открито училище.
Ред 119:
Създадено е кооперативно сдружение (1911), учредено е читалище "Просвета" (1921). Селото е електрифицирано (1938), построена е помпена станция за напояване (1939).
През 1950 г. е учредено ТКЗС "Бай Атанас", което от 1979 г. е в състава на АПК - с. Драговищица.
=== История на село Драговищица ===
Село Драговищица е образувано с решение на Президиума на Народното събрание през 1956 година чрез сливането на селата Перивол и Ямборано.
През 1959 г. ТКЗС от селата Перивол, Ямборано и Стенско се обединяват в ОТКЗС „Ленин“ с център
През 1969 г. в обединеното село Драговищица е изграден завод за строителна керамика "Раденко Видински", произвеждащ тухли за нуждите на строителството. Понастоящем заводът е основно модернизиран и е собственост на "Кераминженеринг" АД — гр. София. [http://www.ruenholding.com/bg/keram_drag_bg.html]
Селото е изцяло водоснабдено през 1970 г. Построени са нови кооперативен дом, поща, читалищна сграда, детска градина и множество частни и обществени сгради, открита е аптека, битов комбинат.
През 1979 г. селото става център на
Селото е център на Драговищенската селищна система. През 1983-1989 г. излиза [[Драговищица (вестник)|вестник „Драговищица“]] - орган на ОбК на БКП и ОбНС в с. Драговищица.
== Исторически, културни и природни забележителности ==
* [[Успение Богородично (Драговищица (Област Кюстендил)|Възрожденска църква “Успение Богородично”]] (1859)
* [[Свети Димитър (Драговищица (Област Кюстендил)|Църква “Свети Димитър”]] (1880)
* [[параклис "Успение Богородично" (Драговищица (Област Кюстендил)| Параклис “Успение Богородично”]] (1920)
* 320-годишен [[бряст]] - в местността
* 270-годишен [[черен бор]] - в местността
== Религии ==
Село Драговищица принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
== Обществени институции ==
* Кметство Драговищица.
* Читалище "Славчо
==Редовни събития==
* 15 август
* последната събота на
== Личности ==
* Стоимен Христов -
* Драголюб Стоянов - кмет 6 мандата
== Литература ==
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]], ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд. БАН., с.182-192;
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд. БАН
* Николай Мичев, Петър Коледаров, ''Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987'', София, 1989;
* Тикварски, Любен. ''В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско'', Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора - Кюстендил, с. 159-167;
==Външни препратки==
* [http://vremeto.bg/city.php?city=1862 Времето в с. Драговищица]
* [http://www.kyustendil.e-gov.bg/ Официален сайт на Община Кюстендил]
* [http://www.predavatel.com/bg/2/kus.htm Радио и телевизия в Кюстендил]
* [http://hramove.pravoslavie.bg/?p=481 Църквата "Свети Димитър"
{{Населени места в Община Кюстендил}}
[[Категория: Села в Област Кюстендил]]
|