Разлика между версии на „Долно Уйно“

м
редакция без резюме
м (r2.7.2+) (Робот Добавяне: uk:Долішнє Уйно)
м
 
== География ==
Село Долно Уйно се намира в [[планина|планински]] район, в Кюстендилското [[Краище (област)|Краище]], по поречието на река [[Драговищица]] и десния и приток - река Ломница, на 25 км. северозападно от гр. [[Кюстендил]]. През селото минава шосето [[Кюстендил]] - [[Босилеград]].
 
Селото е разпръснат тип, образувано от махали : Курнец, Деданиковци, Цветкова, Бабабоневска, Славковци, Райковци, моралийскаМоралийска, Селище, Янковци .
 
Климат : умерен, преходно-континентален.
 
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Общинаобщина Горно Уйно (1883-1920), Общинаобщина Долно Уйно (1934-1958), Общинаобщина Драговищица (1958-1961), Общинаобщина Долно Уйно (1961-1978), Общинаобщина Драговищица (1978 - 1987), Общинаобщина Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C4%EE%EB%ED%EE+%D3%E9%ED%EE&code=22862&kind=2]
== Население ==
{| {{prettytable}}
|}
== История ==
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че районарайонът е бил населяван от дълбока древност.
 
Село Долно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като [[тимар]] към нахия Горно Краище на Кюстендилския [[санджак]] с 28 домакинства, 17 ергени и 7 бащини. В списъка на [[джелепкешани]]те от 1576-771577 г. е записано селище Долна Уйна към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.
 
През 1893 г. селото има 6358 декара землище, от които 3542 дка гори, 1812 дка ниви, 134 дка естествени ливади, 654 дка посищапасища и мери и 216 дка овощни градини и се отглеждат 366 овце, 620 кози, 189 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници. Развити са домашните занаяти; има воденица.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от селото е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.</ref>
В селото е открито училище през 1902 г., което от 1920 г. е в собствена сграда. Училището е закрито през 1996 г. През 1920 г. е открита пощенска станция, през 1928 г. се основава читалище "Народна пробуда".
 
През 1944 г. е учредена Кредитна кооперация "Съгласие", през 1960 г. тя се присъединява към кооперация "Драговищица" - с. Горановци, а същата година уедрената кооперация се включва в състава на "Наркооп" - Кюстендил.
 
През 1956 г. е учредено ТКЗС "Драговищица", което от 1979 г. е в състава на АПК "Драговищица" - с. Драговищица.
 
Селото е електрифицирано (1955) и водоснабдено (1962). Главната улица е асфалтирана. Построени са нова пощенска станция и ученически интернат.
 
== Обществени институции ==
* Кметско неместничествонаместничество - с. Долно Уйно, отговаря и за с. [[Горно Уйно]].
== Исторически, културни и природни забележителности ==
* [[Оброк]] "Свети Илия". Намира се на около 300 м. югоизточно от училището в местността "Свети Илия". На мястото има следи от крепостен зид.
== Редовни събития ==
== Личности ==
* Мирчо Асенов Стойков (20.10.1918 г. - 05 .04 .2005 г.) - партизанин, държавен и партиен деец, генерал-полковник, АБПФК.
 
== Литература ==
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. ''Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище'', София, 1918 г., изд. БАН., с. 404-409;
* Стойков, Руси - ''Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-771577 г.)'' - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с. 442;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - ''Археологически паметници от Кюстендилски окръг'', София, 1978 г., с.17;
* Соколоски, Методија. ''Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак.'' т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.761-762;
* Андонов, Боян. ''Горно и Долно Уйно.'' София, 1987 г., 307 с.;
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд. БАН., с. 196;
* Чолева-Димитрова, Анна М. - ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт.
* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - ''Археологически паметници от Кюстендилско. Част І. Археологически паметници от Кюстендилското Краище.'', Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с. 26-28;
* Тикварски, Любен. ''В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско'', Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора - Кюстендил, с. 86-90;
== Бележки ==
<references />
== Външни препратки ==
*[http://vremeto.bg/city.php?city=1807 Времето в с. Долно Уйно]
* [http://www.kyustendil.e-gov.bg/ Официален сайт на Община Кюстендил]
* [http://www.predavatel.com/bg/2/kus.htm Радио и телевизия в Кюстендил]
409

редакции