Йосиф Хербст: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 6:
| наставка=
| роден-дата= [[20 ноември]] [[1875]]
| роден-място=[[Одрин]],
| починал-дата=[[16 април]] [[1925]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
}}
==Биография==
Роден е през 1875 година в град Одрин, Османска империя. Семейството е на заможен евреин преселник от [[Австро-Унгария]] след революцията събития от 1848 г. Бащата е инспектор по Хиршовата железница. При строежът на отсечката Вакарел-София се преселва в [[Княжество България]] (1879).
Завършил Военното училище в [[София]], но напуска военната служба, за да се посвети на журналистиката. Сътрудничи в български и чужди вестници. В 1908 година работи в „[[Български търговски вестник]]“.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 200. ISBN 954321056X</ref>▼
Завършва [[Военно училище|Военното училище в София]]. Служи в [[Първи пехотен софийски полк]] и статистическо-топографското отделение на [[Министерство на войната]] на Военното министерство.
По време на управлението на [[Демократическата партия]] е директор на печата (1908 - 1911). Заедно с [[Александър Балабанов]] и [[Александър Гиргинов]] редактира стартиралия в 1908 година вестник „Време“, неофициален правителствен орган.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 208. ISBN 954321056X</ref>▼
▲
Участва в [[Балканска война | Балканската]] и [[Междусъюзническата война]], където е ранен. Носител е на ордена „[[За храброст]]“. На [[5 декември]] [[1913]] г., Хербст е назначен за директор на печата, която длъжност изпълнява до [[1918]] г. През [[1921]] се жени за Виола, дъщеря на починалия през [[1903]] политик [[Петко Каравелов]]. През [[1923]] г. излиза книгата му „Вчера, днес и утре“.▼
▲По време на управлението на [[Демократическата партия]] е директор на печата (1908
След [[Септемврийското въстание]] разобличава репресиите на режима на [[Цанков]] в публикациите си. При убийството на комуниста [[Вълчо Иванов]] през нощта на 12 срещу 13 [[февруари]] [[1925]] става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите — група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това той окончателно си спечелва омразата на режима. Йосиф Хербст "безследно изчезва" по време на [[априлските събития от 1925 година]].▼
▲Участва в [[Балканска война | Балканската]] и [[Междусъюзническата война]], където е ранен. Носител е на ордена „[[За храброст]]“.
==Творческа дейност==▼
{{Уикицитат|Йосиф Хербст}}▼
Жени се за Виола, дъщеря на политика [[Петко Каравелов]] (1921).
▲След [[Септемврийското въстание]] разобличава репресиите на режима на [[Цанков]] в публикациите си. При убийството на комуниста [[Вълчо Иванов]] през нощта на 12 срещу 13
▲===Творческа дейност===
Издава публицистичната книга „Вчера, днес и утре“ (1923).
Списва:
* в. „Вестник“ (1900-1901)
* в. „АБВ“ (1924-1925)
* в. „Ек“ (1924-1925)
* в. „Днес“ (1925)
* сп. „Вик за свободни хора“(1923-1924).
== Бележки ==
<references />
▲{{Уикицитат|Йосиф Хербст}}
{{DEFAULTSORT:Хербст, Йосиф}}
[[Категория:Одринчани]]▼
[[Категория:Български офицери]]
[[Категория:Носители на орден За храброст]]
[[Категория:Български журналисти]]
[[Категория:Жертви на Априлските събития в България (1925)]]
▲[[Категория:Одринчани]]
[[fr:Joseph Herbst]]
| |||