Омуртаг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 91:
Омуртаг умира през [[831]]&nbsp;г. и е наследен на престола от третия си син [[Маламир]] († 836), понеже първородният му син [[Енравота]] (или Боян) е лишен от трона поради увлечението си по християнската вяра, а вторият му син на кана - [[Звиница]], умира много млад. Причините за смъртта на Омуртаг са неясни. След неочакванато му кончина се появил слух, според който владетелят бил убит един свой велможа. Някои учени като полският византолог Т. Вашилевски са склонни да приемат това за вярно, като намират потвърждения в последвалата скоро екзекуция на Енравота, съдбата на непълнолетния Маламир, който умира твърде млад и засилването на ролята в политическия живот на кавхан [[Исбул]]. Именно той се сочи като организатор на заговора. От друга гледна точка би могло в основа на съзаклятиото да е стоял Енравота, а Исбул да го е потушил, утвърждавайки властта на законния престолонаследник<ref>'''Павлов, Пл.''' - „Бунтари и авантюристи...“, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/index.html ел. издание]</ref>. Всички тези хипотези не могат да бъдат напълно доказани. Така повечето изследователи считат, че кана почива от ненасилствена смърт или просто не обръщат внимание на проблема.
 
=== Омуртаговият гроб ===
{{Дцитат|right|''Кана сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20&nbsp;000 разтега и до Дунав има 20&nbsp;000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.'' '''- Търновски надпис на Омуртаг'''<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_10.html '''Бешевлиев, В.''' - Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123]</ref>}}