Уикипедия

Жеко Димитров: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Жеко Димитров
| портрет = [[File:Jheko Dimitrov 01.jpg|thumb|Jheko Dimitrov 01]]
| портрет-описание = Жеко Димитров
| px = 120px
| описание = Жеко Димитров е български синдикалист, един от основателите и лидерителидер на Общия работнически синдикален съюз
| наставка =
| роден-дата = [[14.11. ноември]] [[1886]]
| роден-място = [[Хасково]], [[България]]
| починал-дата = [[април]] [[1925]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
 
'''Жеко Димитров Джунджулов''' е български политик от [[БРСДП]], а по-късно - от [[БКП]].
 
==Биография==
Жеко Димитров Джунджулов е роден на 14.11. ноември 1886 г. в семейството на Димитър Джунджулов и Мария Джунджулова. Жеко Димитров завършва прогимназията в Хасково, като юношеските му години преминават в изключително тежък труд- работи по 16 часа на ден за да помогне на семейството си, което е крайно бедно. По това време той се запознава с творчеството на руският писател [[Максим Горки]].<ref>Ангел Георгиев А., Кирил Динков- К.,Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref>▼
Става член на социалдемократическата партия през [[1903]]. Един от най-яростните противници на крилото на "общоделците". При разцеплението на партията остава в [[БРСДП (т.с.)]]. През [[1913]] става член на управителния орган на [[ОРСС]] - Синдикалния комитет, от [[1919]] е негов помощник-секретар. През [[1921]] е делегат на II конгрес на [[Профинтерна]].
След [[Септемврийското въстание]] и бягството на [[Георги Димитров]] от страната през [[1923]] застава начело на ОРСС.
"Безследно изчезнал" по време на [[априлските събития от 1925 година]].
 
=== Ранни години ===
▼
▲Жеко Димитров Джунджулов е роден на 14.11.1886 г. в семейството на Димитър Джунджулов и Мария Джунджулова. Жеко Димитров завършва прогимназията в Хасково, като юношеските му години преминават в изключително тежък труд- работи по 16 часа на ден за да помогне на семейството си, което е крайно бедно. По това време той се запознава с творчеството на руският писател [[Максим Горки]].<ref>Ангел Георгиев, Кирил Динков- Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref>
<br />
[[File:Jheko Dimitrov 03.jpg|дясно|мини|100px|Жеко Димитров като войник]]
 
През 1903 годинаг. бащаумира му-бащата Димитър, умира. Това принуждава вторият им син на Димитър и Мария- Иван- да прекъсне образованието си. Жеко и Иван дават всичко от себе си най-малкият им брат- Захари- да завърши своето образование.
<br />
 
През 1904 г. Тодор Атанасов по заръка на Васил Коларов създава в Хасково марксически кръжок, като привлича около двайсетдвадесет работници от града. Сред тях са Жеко Димитров и негов приятел- Георги Юрданов, които са запознати с марксизма. Кръжокът, благодарение на усилията на Жеко, Тодор и Георги, се разраства.[[File:ІV- ти конгрес на ОРСС 1907.jpg|thumbляво|Addмини|IV- captionя hereконгрес на ОРСС 1907 г.]]
<br />
През 1905 г. кръжокът прераства в Работническа социал-демократическа просветна група, която е част от партията на тесните социалисти. Към групата се създава и комисия за организиране на работниците в Общия работнически синдикален съюз ([[ОРСС]], като). съсСъс задачата се заемат тютюноработниците Жеко Димитров и Георги Юрданов, които ръководят първите им стачки през 1906 наг. Групата прераства в партийна организация (1910). Същата година във вестник „Работнически вестник“ излиза тютюнорабтницитесъобщение, каточе Жеко работиДимитров ви тютюневатаГъла фабрикаЮрданова са сгодени.<ref>Георгиев А., Динков К.,Жеко Димитров - жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> Имат две деца Любомир и Елизавета.<br />
През 1910 г.групата прераства в партийна организация, като същата година във вестник "Работнически вестник" излиза съобщение, че Жеко Димитров и Гъла Юрданова са сгодени.<ref>Ангел Георгиев, Кирил Динков- Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> В следващите години Гъла ще стои неотлъчно до Жеко, като ще полага всички грижи той да работи неотлъчно и денонощно, независимо от лишенията. От Гъла Жеко Димитров има две деца- Любомир и Елизавета.<br />
=== Начело на профсъюза в Хасково ===
През 1911 г. 25 годишният Жеко Димитров застава начело на партийната организация в Хасково. През същата година е делегат наот Хасковската организация на ХVІІІ- я конгрес на партията в Пловдив, като. същоДелегат е делегат и на ХІХ- я конгрес.<br />
▲
[[File:Jheko Dimitrov 03.jpg|thumb|Jheko Dimitrov 03]]
Под ръководството на Жеко Димитров синдикалната организация в Хасково се развива много бързо,. като Жеко е редакторРедактор на вестникв. "Фабричен„Фабричен работник"работник“, който през тези години излиза с тираж 1500 екземпляра. След това е и редактор на [[Работнически вестник]], като негови статии излизат във всички профсъюзни издания.<br />▼
 
▲Под ръководството на Жеко Димитров синдикалната организация в Хасково се развива много бързо, като Жеко е редактор на вестник "Фабричен работник", който през тези години излиза с тираж 1500 екземпляра. След това е и редактор на [[Работнически вестник]], като негови статии излизат във всички профсъюзни издания.<br />
 
=== Голямата транспортна стачка ===
[[File:Transportna stachka.jpg|thumbляво|Add captionмини|Транспортната hereстачка]]
Първата голяма стачка и изпитатиеизпитание пред Жеко Димитров е презна 17 май 1914 г.- на 17 майкогато в София избухва стачка на трамвайните работници, като Жеко. съвсемСъвсем скоро е избран за секретар на [[ОРСС]]. За времето си стачката е една от големите, като парализира целия транспорт в София. Жеко Димитров призовава гражданите да подкрепят стачкуващите, като на неговия призив откликват над 10 000 софиянци.<ref>Ангел Георгиев, Кирил А.,Динков- К., Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> <br />
 
1919 г. също е изпитание за Жеко Димитров. Тогава той организираОганизира [[Транспортна стачка]], която продължава 55 дни (1919). След стачката са уволнени над 2000 работници, като Жеко Димитрови полага грижи за тях, за намиране на нова работа и за техните семейства.<br />
 
В тези години върху Жеко Димитров се струпват много задачи и той е един от най-претоварените дейци в синдикалния съюз- той е. секретарСекретар на [[ОРСС]], помощник и касиер на Синдикалния комитет, член на Градския комитет на софийската партийна организация, член на управителния съвет на кооперация "Освобождение"„Освобождение“ и член на няколко комисии.<ref>Ангел Георгиев А., Кирил Динков- К., Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> <br />
 
=== Ръководител на Синдикалния съюз ===
През 1921 г. се провежда ХІІІ- я конгрес на [[ОРСС]]. На него Жеко Димитров остро критикува редица синдикалисти от цяла България, че не живеят с болките на работниците. По време на целия си живот Жеко Димитров е обръщал особено внимание на подготовката на кадрите. Остро критикува един от синдикалните дейци, който е взел хонорар за статия в синдикалния вестник:<br />
[[File:Jheko Dimitrov 02.jpg|thumbдясно|Jhekoмини|250px|Жеко Димитров на екскурзия Dimitrovс 02приятели]]
 
"-Това''„Това ще бъде за първи и за последен път. Нашето дело е да помагаме, а не да взимаме. А сега в чест на това, че ти за пръв път получаваш хонорар, след като толкова много си писал или редактирал, ще почерпиш"<br />''“
 
През 1922 г. Жеко Димитров е делегат на конгреса на [[ОРСС]] на Профинтерна в СССР. Там той се среща с [[Владимир Ленин]] <ref>АнгелГеоргиев ГеоргиевА., Кирил Динков- К., Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени </ref>.
 
=== Септемврийското въстание 1923 г. ===
През 1923 г. Жеко Димитров е крайно резервиран към подготовката на [[Септемврийско въстание]], но се подчинява на решението на партията. Жеко ДимитровАрестуван е арестуван на 12 септември 1923 г., като е освободен след един месец, тъй като няма никакви доказателства и е невинен.
<br />
 
=== Последни години ===
След разгрома на въстанието удар понася и Синдикалния съюз. Жеко Димитров се среща с много от старите синдикални дейци за възстановяване на разбитите синдикални организации, като е избран единодушно за секретар на Съюза. Жеко Димитров работиРаботи трескаво, както личи от тази записка от 28.06. юни 1924 г, в която той призовава:<br />
 
"време''„Време за отлагане и суетене няма и не е потребно да изтъкваме как господарите използват всяка проявена от нас мудност"мудност“'' <ref>АнгелГеоргиев ГеоргиевА., Кирил Динков- К., Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> <br />
 
Към края на същата 1924 г.годината много от организациите на [[ОРСС]] по цялата страна за възстановени.<br />
 
" Когато''„Когато във време на сражение загива целия команден състав на ротата, един от войниците поема инициативата да стане командир и призовава за продължаване на сражението под негова команда. Нужни са върховните усилия на всички!"“''<br />
 
[[File:Jheko Dimitrov 04.jpg|thumbдясно|Add captionмини|100px|Жеко hereДимитров]]
През 1925 г. без знанието и съгласието на [[ОРСС]] и на Жеко Димитров е извършен [[Атентат в църквата „Света Неделя“]]. По това време Жеко Димитров е бил извън София. <ref>Николай Христозов- Н., По дирята на безследно изчезналите, СофияС., 1984 г.</ref> , неговиНегови съратници и приятели го съветват да се скрие, но той отказва. Арестуван е и изчезва безследно.<br />
- Не бива да се крия! Нямам причина да се крия!<ref>Николай Христозов- По дирята на безследно изчезналите, София, 1984 г.</ref> <br />▼
 
▲- Не''„Не бива да се крия! Нямам причина да се крия!“''<ref>Николай Христозов- Н.,По дирята на безследно изчезналите, СофияС., 1984 г.</ref> <br />
 
=== Равносметка на един живот и дейност ===
Загубата на Жеко Димитров за [[ОРСС]] означава край на неговата дейност и след ареста на Жеко синдикалният съюз се разпада. След неговата смърт децата му Любомир и Елизавета заминават за Германия. По време на цялата си дейност и живот Жеко Димитров отстоява принципите на синдикализма и синдикалното движение, като приема, прилага и усъвършенства принципите на [[Георги Кирков (социалист)]] за стачната борба. <br />
 
===Памет===
=== В памет на Жеко Димитров ===
-* заводЗавод "Жеко„Жеко Димитров"-Димитров“, Хасково <br />
-* паметникПаметник на Жеко Димитров в завод "Жеко Димитров"-, Хасково <br />
-* улицаУлица Жеко„Жеко ДимитровДимитров“ (дн. Българска морава), София <br />
-* паметникПаметник на Жеко Димитров, София (демонтиран в началото на 90-те година на ХХ. век)
 
== Източници ==
<references/>▼
* Ангел Георгиев А., Кирил Динков- К., Жеко Димитров (биографичен очерк), СофияС., 1962 г.▼
* Ангел Георгиев- А., Жеко Димитров- жизнен път, публицистика, писма и документи, спомени, СофияС.,, 1971 г.▼
* Николай Христозов- Н., По дирята на безследно изчезналите, СофияС.,, 1984 г.▼
{{СОРТКАТ:Димитров, Жеко}}
{{commons|Zheko Dimitrov|Жеко Димитров}}
▲<references/>
▲* Ангел Георгиев, Кирил Динков- Жеко Димитров (биографичен очерк), София, 1962 г.
▲* Ангел Георгиев- Жеко Димитров- жизнен път, публицистика, писма и документи, спомени, София, 1971 г.
▲* Николай Христозов- По дирята на безследно изчезналите, София, 1984 г.
 
[[Категория:Български комунисти до 1944|Димитров, Жеко]]
[[Категория:Жертви на Априлските събития в България (1925)]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жеко_Димитров“.