Разлика между версии на „Магнитна индукция“

м
кор.
м (кор.)
'''Магнитната индукция''' е [[вектор|векторна величина]], която характеризира [[магнитно поле|магнитното поле]] във всяка точка от пространството.
 
За да се изследва магнитното поле, в него се поставя '''пробна рамка'''. Това е плосък проводников контур, по който тече [[електрически ток|ток]], с много малки размери в сравнение с разстоянието от тока, създаващ магнитното поле, до точката, в която се изследва това магнитно поле.
 
Величината, която характеризира пробната рамка, се нарича [[магнитен момент]] и се дефинира с уравнението:
където <math>I</math> е големината на тока, протичащ по рамката, <math>S</math> е площта на рамката, а <math>\vec{n}</math> е нормалата към площта на рамката.
 
Когато пробна рамка бъде поставена в магнитно поле, се наблюдава завъртане на рамката в определена посока, докато магнитният ѝ момент <math>\vec{p}_m</math> се насочи по посока на магнитното поле. Ако се промени посоката на тока <math>I</math> в рамката, тя се завърта в обратна посока.
 
Следователно магнитното поле се характеризира със сили, които създават [[момент на сила|въртящ момент]] <math>\vec{M}</math>, който действа на пробната рамка. Опитно е установено, че ''въртящият момент е максимален, когато векторът <math>\vec{p}_m</math> на рамката е перпендикулярен на посоката на магнитното поле.''
 
Експериментално е установено също, че ако в дадена точка на изследваното магнитно поле, създадено от тока <math>I_0</math>, се поставят различни пробни рамки с различни магнитни моменти, действащите им максимални въртящи моменти ще бъдат различни:
 
:<math>p_{m_1} \rightarrow M^{\max}_1</math>
:<math>p_{m_2} \rightarrow M^{\max}_2</math>
 
:...,
..........................................,
 
но отношението <math>\frac{M^{\max}}{p_m}</math> ще бъде едно и също за всички пробни рамки, т.е. <math>\frac{M^{\max}_1}{p_{m_1}} = \frac{M^{\max}_2}{p_{m_2}} = const.</math> Следователно това отношение не зависи от пробната рамка и е характеристика само на магнитното поле,. Така се въвежда физичната величина '''магнитна индукция''' или '''индукция на магнитното поле''' <math>\vec{B}</math>, която характеризира магнитното поле във всяка точка на пространството.
 
Големината на магнитната индукция <math>B</math> се дефинира като максималниямаксималният въртящ момент, действащ на пробна рамка с единичен магнитен момент:
 
:<math>
където <math>\mu_0 = 4\pi . 10^{-7} H/m</math> е магнитната проницаемост на вакуума.
 
Посоката на магнитната индукция можем да открием чрез правилото на дясната ръка (ако палецът сочи посоката на тока, а магнитната сила излиза перпендикулярно от дланта, опънатите пръсти сочат посоката на магнитната индукция). Представа за посоката на магнитната индукция получаваме от магнитните индукционни линии - ориентирани по посока на полето мислени линии, чиито допирателни във всяка точка съвпадат с направлението на магнитната индукция. Ориентация по полето означава, че за един постоянен магнит тези линии излизат от северния и влизат в южния му полюс. Магнитните индукционни линии са затворени линии или идват от безкрайността и се втичат пак в безкрайността. Това е свързано с факта, че в природата не съществуват магнитни заряди, аналогични на електричните заряди. Поле със затворени силови линии се нарича вихровивихрово поле. Следователно магнитното поле е вихрово поле.
 
{{физика-мъниче}}
 
[[Категория:Електромагнетизъм]]