Атакама: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: pa:ਆਤਾਕਾਮਾ ਮਾਰੂਥਲ |
|||
Ред 17:
* [http://nature.worldstreasure.com/miracle.asp?id=92 Пустинята Атакама]
{{география-мъниче}}Атакама е тясна крайбрежна пустиня, която заема северната част на Чили, в съседство с брега на Тихия океан. Самото и име на индиански език означава пустинна област. Тя се простира на около 1000 км дължина от север на юг. Надморската й височина е 500 м, но по склоновете на Андите достига и до 4200 м.Тази южноамериканска пустиня е една от най-безводните, една от най-сухите на земното кълбо. Тя се намира под постоянното влияние на високо атмосферно налягане и студеното Перуанско течение, които са пречка за образуването на валежи. Преобладаващите южни ветрове, които духат успоредно на брега, не донасят валежи по крайбрежието.
В една ивица земя край океана, широка около 30 км, която обхваща западните склонове на Бреговите Кордилери, не вали години наред. Местните жители с право казват, че тук земетръсите са по-чести от валежите. Но откъм океана прииждат мъгли, особено зиме, затова и въздухът, и почвата са влажни. Във вътрешността на Атакама мъгла прониква много рядко. В северната й част,в така наричаната пампа Тамаругал, пада средно за една година по-малко от 10 мм валеж (в България - около 650 мм), на юг количеството му се увеличава до 100 мм.
Небето над Атакама обикновено е ясно. Сутрин над морето и крайбрежните планини се появяват облаци, но след пладне те се разнасят.Климатът на Атакама е сравнително прохладен поради влиянието на студеното Перуанско течение. Средната годишна температура от север на юг намалява от 20° до 15°. По крайбрежието средната температура на най-топлия месец (януари) е около 20°, а на най-студения (юли) е 13-14°.Дори високите части на планините в Атакама са твърде засушливи. Все пак дъждовете тук са по-чести. По цялото протежение на Андите предпланините им приличат на зелени и влажни оазиси. В един от тези оазиси се намира гр. Арекипа. Той е разположен в полите на опасния си съсед -> вулкана Мисти. Тук през най-дъждовния месец февруари падат до 100 мм валежи.На фона на могъщите планински масиви и околната пустиня Арекипа е цъфтящ оазис с плодородни вулкански почви, с топъл, но сух, еднообразен климат. Тук благодарение на изкуственото напояване виреят растения, които дават сочни и вкусни плодове, а също пшеница, царевица.
Особено се славят вкусните местни портокали, дини, грозде и своеобразният плод черемоя, който прилича на борова шишарка с много нежна благоуханна сърцевина.С изключение на тези "оазиси" около постоянни извори, цялата останала част на Атакама има тропичен пустинен изглед. Това е сурова пустиня, покрита с подвижни пясъци, с чакъл и камъни. Над ниските дюни се гонят пясъчни вихри, поради което те постоянно "пушат". Безотточните и сухи области със силни изпарения са покрити с кора от сол. Потоците, които при случаен дъжд се спущат от Андите, се губят из пясъците или се използуват до капка за изкуствено напояване в отделни малки участъци. Само р. Лоа стига океана. Но нейната вода е въз-солена, затова се използува само при добиването на селитра. Блестят под слънцето водите на безотточни солени езера и блата. Растителността е необикновено бедна. Само по бреговете на някои езера и в планинските клисури растат гигантски кактуси с причудливи форми, най-често прилични на свещници, и сухоустойчиви бодливи храсти.
При случаен дъжд се развива краткотрайна растителност. Малко по-щедра е природата към света на животните. В Атакама могат да се срещнат лисицата агуарачая, броненосци, костенурки, гущери. По крайбрежните скали и острови гнездят несметни ята птици, които образуват така наречените "птичи базари".Над съседния океан въздухът бушува от птичи ята. Безкраен облак от разперени криле помрачава слънцето. Тук е птичият бряг, царството на гуаното. Пеликани, корморани, чайки, милиони на брой, като гъст проливен дъжд падат във водата или излитат от нея. Рибата, изяждана от птиците, възлиза на огромни количества. От нея остават дебели пластове птичи тор - гуано, истински елексир на плодородието. Чилското гуано увеличава плодородието на почвата 30 пъти по-интензивно, отколкото обикновения оборски тор. Още индианците - араукани, са схванали стойността на "гуано". Те наказвали със смърт всекиго, който се осмелявал да убие на морския бряг птица. Сега по тия места има станции с пазачи, които стрелят по орлите и по други хищни птици.
С международна спогодба е забранено и прелитането на самолети над птичия бряг. Корабите също заобикалят птичите острови и не използуват наблизо до тях своите сирени.. Събирането на гуаното става, когато птиците се прехвърлят на други острови. Огромни печалби влизат всяка година както в джобовете на компанията за добиване на гуано, така и в държавната хазна.В Атакама се намира най-голямото находище на селитра, известно в света. То заема една ивица от пустинята, като отстои на около 20 км от брега на океана. В миналото най-богатите селитрени залежи се включвали в границите на Перу и Боливия. Но през втората половина на XIX век в производството на селитра били вложени големи английски и чилийски капитали и то започнало да се развива бурно. Ето защо чилийските управници, подтиквани от английските империалисти, решили да "поправят" това положение.
В 1879 година те започнали "Селитрената война", която продължила пет години. Чилийската войска окупирала част от територията на Перу и Боливия в обсега на пустинята Атакама. Така Боливия била лишена от излаз на море, а Чили се сдобило с големи селитрени богатства.Производството на селитра е съсредоточено главно в провинциите Антофагаста и Тарапака. Главни минни центрове там са Токопиля, Икике и Талтал. Част от запасите на селитра, които достигат общо 1 600 000 тона, са разпределени и в други провинции.В недавнашното минало производството на селитра се е развивало бързо и е имало световно значение. Днес то се конкурира от производството на изкуствени торове (норвежка селитра).Нуждата от топливо за производството на селитра в Атакама се задоволява чрез вноса на нефт. Вода за двигателите се довежда от Андите. Голямо значение за това имат водите на р. Лоа. При производството на селитра се добиват и известни количества бром и йод. В съседство със селитрените находища се намират залежи на боракс и на готварска сол.В западните предпланини на Андите, също в пределите на Атакама, е закътано едно от най-големите находища на медни руди (Чукикамата) в капиталистическия свят. За съжаление и то обогатява не чилийския народ, а американската "Анаконда копер къмпани". Анаконда е названието на огромна змия, която удушва жертвите си. То най-добре отразява характера на американската капиталистическа компания спрямо Чили, която извлича много големи печалби от добива на мед.
{{Чили-мъниче}}
| |||