Разлика между версии на „Плиний Стари“

редакция без резюме
м (Робот Добавяне: ta:மூத்த பிளினி)
описание=древноримски учен |
наставка= |
роден-дата=[[23]] г. |
роден-място=[[Комо (Италия)|Novum Comum]], [[Италия]] |
починал-дата=[[24 август]] [[79]] г. |
починал-място=[[Стабии]], [[Италия]]
}}
{{Римска войска}}
 
'''Гай Плиний Секунд ''' (на [[латински]] Gaius Plinius Secundus), наричан накратко '''Плиний Стари (или Старши)''' (на латински '''Plinius maior'''), роден около [[23]] г. в [[Комо|Ком]], починал на [[24 август]] [[79]] г. в [[Стабии]]) бил [[Древен Рим|римски]] учен.
 
== Живот и дело ==
Съпровожда като доверено лице бъдещите императори [[Веспасиан]] и [[Тит]] при походите им в Германия и по време на [[Юдейската война]].
 
Плиний става известен предимно с природонаучното си съчинение ''Naturalis historia'' (Естествена история), което е единственият запазен до днес негов труд. В тази [[енциклопедия]], състояща се от 37 тома, той обхваща съвременните знания по природните науки. Племенникът му [[Плиний Млади]] определя съчинението като "обширен труд, не по-малко разнообразен от самата природа". Произведението, което въпреки формата си е издържано литературно, е безценен източник за [[античност|античните]] знания. По думите на самия Плиний, произведението съдържа "20 000 забележителни факта" от областите на [[антропология]]та, [[фармакология]]та (на основата на растителни и животински субстанции), [[ботаника]]та, [[етнография]]та, [[градинарство]]то, [[география]]та, [[космология]]та, [[история на изкуството|историята на изкуството]], [[медицина]]та, [[металообработка]]та, човешката [[психология]], [[минералогия]]та, изящните изкуства и [[зоология]]та. Тези факти са събрани "от четенето на около 2 000 книги от 100 подбрани автори", към които Плиний е добавил собствените си наблюдения "за много неща, които или предишните автори са пренебрегнали, или пък животът е открил по-късно". Плиний започнал да публикува книгата си през [[77]] г., а последните пет тома (33ХХХІІІ-37ХХХVІІ) били издадени едва след смъртта му.
 
Освен това Плиний е автор и на множество исторически съчинения: биография на приятеля му Помпоний Секунд в две книги, двадесет книги за римските войни в Германия и продължение на историята на Ауфидий Бас в 31 книги. Тази история, достигаща до времето на император Веспасиан, била използвана като източник от историка [[Тацит]] (Gaius Cornelius Tacitus). За съжаление обаче, както и останалите исторически съчинения на Плиний, тази история не е запазена. Други негови съчинения били ''За хвърлянето на копие от кон'', осем книги ''За проблеми в речта'', и ''Любознателните'' - ръководство за оратори в шест тома.
== Библиография ==
 
[[Image:plinyelder.jpg|left|frame|Плиний Стари: въображаем портрет от [[19 век|ХІХ век]]. Нито едно съвременно (от неговото време) изображение на Плиний не е запазено.]]
 
* M. Beagon, Roman Nature: The Thought of Pliny the Elder, Oxford, 1992.
Анонимен потребител