Луч: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 24:
'''„Луч“''' ({{lang-sr|Луч}}, в превод ''Лъч'') е сръбско месечно списание, издавано в [[Скопие]], Югославия. Списанието е издавано от дейци на [[Македонска младежка тайна революционна организация|Македонската младежка тайна революционна организация]] като орган поддържащ съпротивата срещу посърбяването на Вардарска Македония.<ref>[[Коста Църнушанов|Църнушанов, Коста]]. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151 - 153.</ref>
==
Идеята за издаване на списанието се заражда при големия терор, установен в югославската част на Македония, след убийството на крал [[Александър Караджорджевич]] от [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] в 1934 г., който възмущава дори и местни сърбомани с високо обществено положение. Идеята за списанието е появява в 1936 г. в средата на група млади български патриоти.<ref name="Църнушанов 151">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151.</ref>
Ред 117:
|}
== Политика ==
Главната тенденция на списанието е да се запази Вардарска Македония от посърбяване. Като образец е използвано хърватското списание „Нива“. Платформата на списанието, чрез която се съпротивлява на сърбизма, е южнославянската. Печатат се критични статии върху колонизационната и икономическата политика на режима, като авторите са само от Македония - българи или сърбомани с единственото изключение на сърбина проф. [[Душан Неделкович]], публикувал теоретична лява политическа статия.<ref name="Църнушанов 153"/>
Публикуваните материали са за Македония (наричана ''Южни краеве'') - икономическото ѝ състояние (Яковлевич), културното богатство, критика на правителствената политика, спъваща прогреса ѝ. Особено място заемат художествените материали, народни и оригинални, които са публикувани на местни български говори, а не на сръбски език. Попсимов пише стихове на охридски, Каваев на стружки, а в драмата си „Печалбари“ Панов използва струмишки говор. Художествен сътрудник на „Луч“ е [[Никола Мартиноски]].<ref name="Църнушанов 153"/>
Списанието е забранено от обществен обвинител.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 811.</ref>
| |||