Луч: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 27:
Идеята за издаване на списанието се заражда при големия терор, установен в югославската част на Македония, след убийството на крал [[Александър Караджорджевич]] от [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] в 1934 г., който възмущава дори и местни сърбомани с високо обществено положение. Идеята за списанието е появява в 1936 г. в средата на група млади български патриоти.<ref name="Църнушанов 151">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 151.</ref>
 
Списанието е основано през пролетта на 1937 г. в хотел „Бристол“, като на основаването присъства и представителя на властта Марко Батричевич, служител на Управата на град Скопие. Списанието е регистрирано в съда като „Луч - месечно списание за култура, икономически и социални въпроси - Скопие“ (''Луч - месечни часопис за култура, економска и соцјална питања - Скопље''). Сред обсъжданите имена са „Борина“, „Юг“ и „Вардарски край“. Основни двигатели на списанието са д-р [[Теодосий Робев]], икономист от ОхридБитоля, д-р [[Борис Арсов]], икономист от Крива паланка, Аца Цветкович, битолски сърбоманин, чиновник в Бановината, но симпатизнтсимпатизант на движението, проф. [[Георги Киселинов]], филолог от Ресен, Зафир Джиков, търговец от Скопие, Васил Пупков, печатар от Скопие. Робев, Арсов, Цветкович и Киселинов са членове на редакционната колегия, като собственик е Киселинов (''Ђорђе Ј. Киселиновић''), а отговорен редктор е Арсов (''Борисав Арсић''). Джиков е касиер, Пупков го печата в собствената си печатница, а главен разпространител е Георги Симонов Касапинът. От брой № 5 собственик е инженер Атанас Атанасов.<ref name="Църнушанов 151"/>
 
Първи брой на списанието излиза от 1 юни 1937 година до 20 май 1938 година. Списанието се печата в скопската печатница Неманя. Сред сътрудниците на списанието са Благой Благоев, [[Димитър Гюзелов]], Антон Панов, [[Радослав Петковски]], [[Цеко Попиванов]], д-р Теодосий Робев, Глигор Ставридис и други.