'''Иконоборството''' е религиозно-политическо течение в [[християнство]]то през [[8 век|VІІІ век]] и [[9 век|ІХ век]], противопоставящо се на ширещото се и добиващото прилики с идолопоклоничество преклонение пред [[икона|икони]] и [[мощи|реликви]], а също така на прекаленото им комерсиализиране. То намира силна подкрепа у някои [[Византия|византийскиромейски]] императори, опасяващи се от подронването на своята власт и прекомерното разрастване на монашеството и манастирите, които се превръщат в стопанска тежест на държавата и конкурент на нейната власт. Съпроводено е с остри политически борби и гонения срещу инакомислещите, особено монаси. [[Папа|Папите]] в Рим и [[Карл Велики]] не са поддържали византийскоторомейското иконоборство.
[[Image:48-manasses-chronicle.jpg|thumb|дясно|280px|Миниатюра 48 от Манасиевата летопис, 14ХІV век: Разрушение на църква по повеля на иконобореца император [[Константин V Копроним]].]]
== Първи период (730 - 787 г.) ==
В [[726]] г. император [[Лъв III]] забранява [[иконопочитание]]то. Унищожени са хиляди икони, мозаикимозайки, стенописи и статуи. Официално иконоборството е признато на събор в [[754]] г. с поддръжката на император [[Константин V]] Копроним. В [[787]] г. на [[Вселенски събори|Седмия вселенски събор]] в град Никея решението на предишния събор се отменя. Голяма роля играе при това императрица [[Ирина]], вдовица на [[Константин V Копроним]]. Следващите императори — [[Константин VI]] и [[Михаил I]] са иконопочитатели.
== Втори период (814 - 842 г.) ==
След поражението на Михаил I във войната с българите, в [[813]] г. на престола се качва [[Лъв V]] АрменецътАрменец, при когото иконоборството е възстановено на основа на решенията на събора от 754 г. По време на регентството и заповед на императрица [[Теодора]] патриархът [[Йоан VII]] е отстранен, а [[павликянство|павликяните]] са подложени на унищожение. Новият патриарх Методий председателства в [[843]] г. ЦариградскияКонстантинополския поместен събор, който одобрява отново решенията на Седмия вселенски събор и отлъчва иконоборците от църквата. Главен идеолог на иконопочитанието е [[Йоан Дамаскин]]. На [[11 март]] [[843]] г. се въвежда празника [[Неделя на православието]] (първа от Великия пост) за честване на иконопочитанието.
