Зенон (Византийска империя): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: af:Zeno van Bisantium
Редакция без резюме
Ред 4:
| изображение за личността = [[Картинка:ODOACRE - RIC X 3610 - 77001055.jpg|235п]]
| описание на изображението = ''[[тремис]] на Зенон''
| управление = '''Първо управление''' <br />[[9 февруари]] [[474]] - [[9 януари]] [[475]] г. <br /> '''Второ управление''' <br /> [[август]] [[476]] - [[9 април]] [[491]] г.
| съпруга = [[Елия Ариадна]]
| потомство =[[Лъв II]]
Ред 10:
| други титли =
| кръщене =
| роден = ок. [[425]] г.
| място на раждане = ''Rusumblada'' (''Zenonopolis''), [[Исаврия]]
| починал = [[9 април]] [[491]] г.
| място на смъртта = [[Константинопол]], дн. [[Турция]]
}}
 
'''Флавий Зенон''' ({{lang-la|Flavius Zeno}}; {{lang-el|Ζήνων}}) е един от най-видните ранни [[императорВизантия|източноримски]]и на [[Византия]]императори. Управлява от [[474]] до [[475]] г. и отново през [[476]] - [[491]] годинаг.
 
Вътрешни бунтове и религиозни разногласия затрудняват управлението на Зенон, но въпреки това той успява да води активна и донякъде успешна външна политика. Той се опитва да контролира остатъците от [[Западна Римска империя|Римската империя на запад]] и в същото време допринася много за стабилизирането на Изтока, макар това да коства много жертви.
Ред 22:
==Произход и възкачване==
 
По произход Зенон е [[Исаврия|исавриец]], с истинско име '''Тарасикодиса''' (''Tarasicodissa'', т.е. ''"Тарасис, син на Кодиса"''), главатар на планинско полунезависимо племе от областта [[Исаврия]], северна Сирия. Баща му се казва Кодиса (''Kodisa''), а майка му Лалис. По-голям брат е на [[Лонгин (консул 486 г.)|Флавий Лонгин]] (консул в 486 г.).
 
''Тарасис'' бил женен за Аркадия, от константинополската аристокрация. Според легендата има две дъщери, Хилария и Таопеста, посветени на християнския живот. Вероятно е роднина на исаврийския генералпълководец [[Зенон (консул 448 г.)|Флавий Зенон]] (консул 448 г.). Зенон и Аркадия живеят от средата на 460-те години в Константинопол.
 
Отряди [[Исаврия|исаврийци]] служили ввъв армиятавойската на [[Източната Римска империя]] заедно с други от различни народности. Император [[Лъв I (император)|Лъв I Тракиец]] решава да увеличи ролята им като начин за противодействане на станалата твърде силна фракция на [[готи]]те. Лъв I забелязва Тарасикодиса, след като през ок. 464 г. той му показал 466 документи, които правят [[Ардабур (консул 447 г.)|Ардабур]], сина на генералпълководеца [[Аспар]] заподозрян, че готви преврат.
 
Лъв повикал Тарасикодиса в [[Константинопол]], за да го направи един от главните си военачалници в борбата срещу готите. След това той е направен зет и престолонаследник на императора, жени се за императорската дъщеря [[Елия Ариадна]], променя името си на [[Зенон]], а след смъртта на император Лъв I през януари [[474]] г., Зенон става съимператор на малолетния [[Лъв II]], негов син от Ариадна. Когато Лъв II се разболява и преждевременно умира при неясни обстоятелства, само след около девет месеца на съвместно управление, Зенон е провъзгласен за източно-римскиизточноримски (византийски) император (през ноември [[474]] г.), въпреки всеобщото недоволство.
 
==Управление==
[[Картинка:628px-Western and Eastern Roman Empires 476AD(3).PNG|мини|left|300px|Източната римска империя през 476 г. и земите на запад (в синьо), формално признаващи властта на императора]]
През януари [[475]] годинаг. [[Флавий Василиск|Василиск]], брат на [[Елия Верина]] – тъщата на Зенон, узурпира трона с нейна помощ и Зенон е принуден да избяга от [[Константинопол]] в родовите си земи в Анатолия. Но Василиск бързо губи популярност в столицата, докато Зенон организира малоазийските войски срещу него. 20 месеца по-късно Зенон се завръща на власт, подкрепен от исаврийците, сваля узурпатора Василиск и сурово наказва своите противници.
 
По времето на Зенон е сложен край на [[Западна Римска империя|Римската империя на запад]], след свалянето на последните императори [[Непот]] и [[Ромул Августул]] от техните варварски военачалници. Тези събития се отбелязват от повечето историци като '''края на античната епоха'''. През септември [[476]] г., само няколко седмици след второто възкачване на Зенон, германският вожд [[Одоакър]] детронира Ромул Августул в [[Равена]] и по-късно изпраща в Константинопол отличителните знаци на последния западен император, като знак че Зенон вече е единственият законен владетел на цялата Римска империя. В замяна на този жест на лоялност Зенон признава реалната власт на Одоакър, който е удостоен със сан на патриций и управлява в [[Италия]] от името на императора. Фактически обаче влиянието на източната империя в западните земи е минимално. Неспособен да се намесва в политиката на Одоакър, Зенон в крайна сметка изпраща готът Теодорих срещу него.