Лъв I Тракиец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 29:
В първите години позицията на Аспар е много силна, но Лъв I е несъгласен да остане задълго негова марионетка на трона и сключва съюз с полунезависимото анадолско племе на [[Исаврия|исаврийците]], населяващо планините на Северна Сирия. Лъв включва много от исаврийците във войската и започва да ги фаворизира и ги противопоставя на готските наемници, с което в крайна сметка императорът успява да намали влиянието на Аспар. Цената на този съюз е сватбата на дъщерята на Лъв I – [[Елия Ариадна]] за Тарасикодиса, лидер на исаврийски клан. Под името [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] той става военачалник и впоследствие наследява императорската власт през [[474]] година.
При император Лъв Тракиец е реформирана и дворцовата охрана на владетеля - предишната гвардия на палатинските схоли е заменена с нова такава, а именно тази на екскубиторите (или ескувити), съществувала докъм средата на
[[Файл:Piatto di ardaburio, argento fuso, 434 d.c. (found in 1769) 03.JPG|мини|left|200px|Изображение на [[magister militum]] Аспар и неговият син Ардабур]]
Ред 36:
Управлението на Лъв І също е забележително и заради влиянието му в разпадащата се [[Западна Римска империя]], белязано с назначаването на [[Антемий]] за император на Западната империя през [[467]] г., след период на междуцарствие. Лъв се опитва да отбележи политически успех с мащабна военно-морска експедиция срещу [[вандали]]те в Северна Африка, организирана през [[468]] г., съвместно със Западната империя. Вандалите обаче побеждават чрез коварство неспособния шурей на Лъв, командващия похода [[Флавий Василиск|Василиск]]. Това нещастие лишава империята от военна сила и пари - близо половината боен флот бива унищожен. Загубите възлизат на 9 млн. златни солида и 600 кораба.
Вътрешното спокойствие на Източната Римска империя бива нарушено от борбите между различни фракции
През 470 г. Аспар успява да принуди императора да обяви сина му [[Флавий Патриций|Патрикий]] за цезар, зет и престолонаследник, но това води до бунт сред народа на Хиподрума в столицата, понеже Патрикий е арианин и полу-варварин. Не след дълго (471 г.), [[Аспар]] и синът му [[Ардабур]] са издебнати и убити от придворни евнуси в императорския дворец, безспорно като резултат на заговор. На Балканите се разразява истинска вътрешна война между имперските сили, подкрепени от исаврийски контингенти, срещу войските на варварските федерати, поддържащи готската фракция.
| |||