Артур Шопенхауер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишък |
без информация с конкретно посочен източник |
||
Ред 16:
| Подпис = Schopenhauer sig.png
}}
'''Артур Шопенхауер''' ({{lang-de|Arthur Schopenhauer}}) е [[Германия|немски]] [[философ]].
Неговото най-известно произведение е ''„[[Светът като воля и представа]]“''. Шопенхауер следва и развива философията на [[Имануел Кант]], отнасяща се за начина, по който преживяваме нещата от живота. Неговата критика за [[Имануел Кант]], изобретателни решения на проблемите в битието на хората и разяснение за границите на човешкото познание са сред от най-значимите му постижения. Метафизичната му теория е в основата на влиятелните му писания за психологията, естетиката, етиката и политиката, които вдъхновяват [[Фридрих Ницше]], [[Вагнер]], [[Лудвиг Витгенщайн]], [[Зигмунд Фройд]] и др.
Ред 25:
През 1814 г. Шопенхауер започва труда си, озаглавен „[[Светът като воля и представа]]”, който завършва през 1818 г. и издава през следващата – 1819 г. През същата година негово извънбрачно дете се ражда и умира. През 1820 г. става лектор в Берлинския университет и съперничеството му с [[Хегел]] започва. В опит да срине студентската подкрепа към философията на Хегел, Шопенхауер нарочно насрочва лекциите си, така че те да са по едно и също време с тези на Хегел. Въпреки това само 5 студенти започват да следват лекциите на Шопенхауер и той отпада от академията. Никога повече не преподава в университет. Късното му есе „За университетската философия” изразява неговото възмущение от университетската философия.
През 1831 г. Хегел и Шонепхауер напускат [[Берлин]] заради епидемия от [[холера]]. Хегел обаче се завръща преждевременно, заразява се и умира няколко дни по-късно. Тогава Шопенхауер се премества на юг и се заселва за постоянно във [[Франкфурт на Майн]] през 1833 г. Там той прекарва сам последните си 27
== Философия ==
Ред 33:
Изходът е да прекъснем желанията, но без желания няма воля, следователно няма [[свят]]. [[Самоубийство]]то също не е изход, защото то е един вид желание. Тогава, щом само се заблуждаваме, че сме щастливи, а в действителност не сме, ни остава единствено състраданието.
Шопенхауер използва аналогия между хората и таралежите за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото. Тази притча, станала известна като "дилемата на таралежите", разказва за няколко таралежа, които се скупчват един до друг за да се стоплят в студа и трябва да намерят такова разстояние помежду си, при което да усещат топлина без да се нараняват взаимно с бодлите си. Таралежите са принудени да жертват топлината заради спасението от болката. От тази притча Шопенхауер прави извода, че този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическия болка, която неминуемо следва от социалното взаимодействие<ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Hedgehog's_dilemma#Schopenhauer</ref>.
Самият Шопенхауер се смята за будист; будисткото влияние е осезаемо в творчеството му
== Вижте също ==
Ред 42:
== Външни препратки ==
*[http://schopenhauer-izvadki.blogspot.com/ Извадки от "Светът като Воля и Представа"], на български
== Източници ==
<references />
{{сродни проекти начало}}
| |||