Македония. Етнография и статистика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{книга инфо
[[Картинка:Macedonia ethnography and statistics.jpg|дясно|мини|Корица на „Македония. Етнография и статистика“.]]▼
| име = „Македония. Етнография и статистика“
| име в оригинал =
| корица = Macedonia ethnography and statistics.jpg
| px = 250
▲
| други-имена =
| език = [[български език|български]]
| автор = [[Васил Кънчов]]
| издадена-година = [[1900]]
| издадена-държава = [[България]]
| издателство = [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]
| жанр = научен
| вид = статистика
| произведения =
| ISBN =
| поредица =
| предходна =
| следваща =
| бележки =
}}
'''„Македония. Етнография и статистика“'''<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/index.html Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref> е [[книга]], отпечатана на български език в [[1900]] година в [[София]], която представлява първата цялостна българска статистика на населението на географската област [[Македония (област)|Македония]], която по това време е под [[Османска империя|османска власт]]. Автор на книгата е видният български географ и политик [[Васил Кънчов]], а издател е [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. Книгата е преведена и на [[френски език]] от [[Леон Ламуш]].
Line 6 ⟶ 27:
==Структура==
[[Картинка:Kanchov Macedonia Map.jpg|
Първата част на труда - „Етнография“ се състои от „Общи бележки за разселението на народите по Балканския полуостров” - исторически обзор на етническите движения и промените в етническия състав на Македония от древността до наши дни, „Народи в Македония“ - описание на етносите в Македония, придружено с точно очертаване на етническите граници, местообитанията, народностния бит и характер и „Бележки за етнографските карти на Македония“ - коментар върху приложените етнографски карти и описания на чужди учени - [[Франсоа Пуквил]], [[Ами Буе]], [[Аугуст Гризебах]], [[Павел Шафарик]], [[Йосиф Мюлер]], [[Виктор Григорович]], [[Йохан Георг фон Хан|Фон Хан]], [[Гийом Лежан]], [[Джорджина Макензи|Макензи]] и [[Аделина Ърби|Ърби]], [[Густав Вайганд]], [[Хайнрих Киперт]] и други.
| |||