Разлика между версии на „Кирил Български“

м
редакция без резюме
м
| описание = Патриарх Български и митрополит Софийски
| изображение за личността = [[файл:BASA 1318K-1-5949-11 Patriarch Kiril young.jpg|240п]]
| описание на изображението = Патриарх Кирил в младите си години, около 1930 г.
| управление = [[10 май]] [[1953]] - [[7 март]] [[1971]]
| коронация = [[10 май]] [[1953]]
| пълно име = Константин МарковМ. Константинов
| други титли =
| кръщене =
'''Кирил''' е висш [[България|български]] православен [[духовник]], [[историк]], академик, доктор по богословие и обществен деятел, [[Пловдивска епархия|Пловдивски митрополит]], пръв [[патриарх]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], след възстановяването на патриаршеския ѝ статут през [[1953]] година.
 
== Биография ==
====Ранен живот и образование====
Роден е на [[3 януари]] (стар стил) [[1901]] г., в [[София]] под името '''Константин Марков Константинов'''. Родителите му са [[албанци]], преселени в [[София]]. От [[1914]] г. до [[1918]] г. учи в [[Софийска семинария|Софийската семинария]], а след това следва [[богословие]] в [[Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. По убеждения тогава е анархо-комунист и за да избегне преследвания, следва в [[Белград]] и в [[Загреб]] и завършва висше образование в [[Черновци]] (дн. в [[Украйна]]).
 
Патриарх Кирил защитава [[доктор]]ат през [[1927]] г. През [[1928]]-[[1930]] г. специализира [[философия]] в [[Берлин]] при проф. [[Адолф Харнак]]. Приема монашество още като студент.
 
====Свещеник и митрополит====
Замонашава се като студент през [[1923]] г. От [[1926]] г. е учител в Духовната семинария в София. През [[1936]] г. е ръкоположен за Стобийски [[епископ]], а през [[1938]] г. е назначен за главен секретар на [[Свети Синод|Светия Синод]]. Впоследствие е избран за [[Пловдивски митрополит]]. През [[1943]] г. дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски [[евреи]]. Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело през [[2000]] г. е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.
 
След комунистическия преврат на [[9 септември]] [[1944]] г. е арестуван по лъжливи обвинения и лежи няколко месеца в затвора, но не е осъден. През [[1948]] г. Кирил ръководи делегацията на [[Българската православна църква]] за участие в Междуправославната конференция в [[Москва]], на която е осъден [[икуменизъм|икуменизмът]] и политиката на [[Ватикана]]. На [[10 май]] [[1953]] е избран за пръв патриарх на възстановената [[Българска патриаршия]], след като е избран от Третия софийски църковно-народен събор за [[патриарх]] и Софийски [[митрополит]]. На 20 ноември [[1961]] г. патриарх Кирил решава Българската църква да влезе в икуменическия [[Световен съвет на църквите]]. На [[18 юли]] [[1968]] г. [[Свети Синод|Светият Синод]] начело с [[патриарх Кирил]] обявява решението си за смяна на [[Юлиански календар|Юлианския църковен календар]] с [[Новоюлиански календар]].
 
====Патриарх на Българската православна църква====
На [[10 май]] [[1953]] е избран за пръв патриарх на възстановената [[Българска патриаршия]], след като е избран от Третия софийски църковно-народен събор за [[патриарх]] и Софийски [[митрополит]]. На 20 ноември [[1961]] г. патриарх Кирил решава Българската църква да влезе в икуменическия [[Световен съвет на църквите]]. На [[18 юли]] [[1968]] г. [[Свети Синод|Светият Синод]] начело с [[патриарх Кирил]] обявява решението си за смяна на [[Юлиански календар|Юлианския църковен календар]] с [[Новоюлиански календар]].
 
====Научни дейности====
Научните интереси на патриарх Кирил обхващат областта на българската културно-национална и църковна [[история]] и предимно борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва исторически факти и обнародва извори, извлечени от български и чужди архивохранилища. Научните му трудове, значителни по обем и съдържание, са написани на основата на огромен документален материал и са важен принос към историята на българската [[църковно-национална борба]].
 
Патриарх Кирил е доктор хонорис кауза на Софийската, Московската и Санктпетербургската духовна академия. От 1948 г. е подпредседател на Националния комитет за защита на мира, а от 1950 г. е член на [[Световен съвет на мира|Световния съвет на мира]].
 
Умира на [[7 март]] [[1971]] г. в град [[София]], [[България]]. Погребан е в църквата „Св. Богородица“ в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]].
 
== Библиография ==
[[File:Cyril of Bulgaria Monument, Plovdiv.JPG|right|thumb|250pxмини|Бюст-паметник на патриарх Кирил в Пловдив.]]
* {{cite book | year = 1948 | title = Паисий, митрополит Пловдивски в църковно-народната борба | location = София}}
* {{cite book | year = 1952 | title = Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820-1906 г.)}}
* {{cite book | year = 1971 | title = 100 години от учредяването на Българската екзархия}}
 
==Използвана литература==
== Литература ==
{{commonscat|Cyril of Bulgaria}}
* Гугов, свещ. Георги. Социално-етическите възгледи на Патриарх Кирил. Пловдив, Збелсурд, 2003, 16 с. (Християнска социология).
* Димов, свещ. Янко. Кирил — „патриарх български“. С., 1990, 233 с.; 2 изд. С., УИ, 2004.
* Сборник в чест на Кирил патриарх български по случай 100 години от рождението и 30 години от неговата смърт. Съст. и науч. ред. Стефан Шивачев. Пловдив, 2001, 143 с.
 
==Външни препратки==
{{пост начало}}
{{commonscat-inline|Cyril of Bulgaria}}
{{пост|[[патриарх на България|български патриарх]]|[[10 май]] [[1953]]|[[7 март]] [[1971]]|[[Стефан I Български|Стефан (като екзарх)]]|[[Максим Български|Максим I]]}}
{{Пост списък|Патриарх на България|27}}
{{пост край}}
{{Пост списък|Наместник-председател на Св. Синод|9}}
 
[[Категория:Предстоятели и патриарси на Българската православна църква]]
[[Категория:Пловдивски митрополити]]
2598

редакции