Ирония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
текущ ремонт
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Ирония''' (гр. εἰρωνεία) е понятие, с което се описват ситуации, в които едно уверено очакване не се оправдава. Ирон (Eiron) е един от стандартните персонажи в гръцката комедия, чието поведение, иронията собствено, е подигравателно към това на самохвалкото (алазон). Така, традиционно, терминът се отнася към употреба на езика, при която изразеното е без съмнение е неадекватно, например ''"Браво!"'' изказано при проява на несръчност. Днес се приема и че ирония може да бъде откривана в непреднамерено възникващи ситуации, примерно, когато една застрахована срещу наводнение къща изгаря.
 
Като словоуптреба и като представяне иронията е [[стилистичен похват|стилистично-изобразителен похват]], [[троп]], използван във всички жанрови разновидности на [[хумор]]истично-[[сатира|сатиричната]] [[литература]].
 
От гръцката комедия иронията добива по-широко обществено разпространение. Особено популярност тя добива като средство, използвано от [[Сократ]], такъв какъвто го предават най-вече диалозите на [[Платон]]. По късно в официалната християнска култура иронията не намира място, но остава в ежедневната употреба. [[Ренесанс]]ът и заниманията на хуманистите връщат иронията в сферата на [[реторика]]та и литературната култура. Тя се използва рутинно от френските просветители, а след тях немските романтици й обръщат особено внимание, като стигат до философкси обобщения - в хегелиански дух се твърди, примерно, че отношението между [[явление]] и [[същност]] е иронично.
 
 
Иронията получава разнообразни нюанси, вариращи измежду остроумие, подигравка и издевателство, в зависимост от вложения в нея смисъл. Тя обаче се намира извън обсега на [[сарказъм|сарказма]]. За разлика от него, при иронията подложените на критика лични и обществени недъзи биват осмивани, вместо разобличавани.
Line 10 ⟶ 9:
Широк спектър на изобразителни похвати и стилистически средства ползват ирония. Такива са например [[гротеска]]та, [[карикатура]]та, [[парадокс]]ът, [[пародия]]та, [[травестия]]та, [[хипербола (литература)|хиперболата]] и [[шарж]]ът.
 
Вариант на иронията е '''самоиронията''', която е пародиен израз на самокритика с ироничен оттенък.
 
=== Бележки ===
* Киркегор С., ''Понятието за Ирония при Сократ'';
* Рорти Р., ''Случайност ирония солидарност''
* Славов И., ''Иронията в структурата на модернизма''
<references/>
 
== Външни препратки ==
* Димка Гичева-Гочева, [http://www.slovo.bg/old/litforum/102/dggocheva.htm Бележки за Киркегоровото разбиране за иронията във “Върху понятието за ирония”], в. "Литературен форум", бр. 2 (443), 16 януари 2001 г.
* Огнян Узунов, [http://www.tolerantnost.org/%D1%85%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D1%81%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81/ Хегелиански поглед върху сократическата ирония], в. "Литературен вестник", бр. 39, 24 ноември 2010 г.
* Никола Бенин, [http://www.public-republic.com/magazine/2012/03/86538.php Иронията и гротеската в „Мисия Лондон” от Алек Попов], ''Public Republic'', 22 март 2012 г.
 
{{уикицитат|ирония}}