Ирония: Разлика между версии

'''Ирония''' (гр. εἰρωνεία) е понятие, с което се описват ситуации, в които едно уверено очакване не се оправдава. Ирон (Eiron) е един от стандартните персонажи в гръцката комедия, чието поведение, иронията собствено, е подигравателно към това на самохвалкото (алазон). Така, традиционно, терминът се отнася към употреба на езика, при която изразеното е без съмнение е неадекватно, например ''"Браво!"'' изказано при проява на несръчност. Днес се приема и че ирония може да бъде откривана в непреднамерено възникващи ситуации, примерно, когато една застрахована срещу наводнение къща изгаря.

От гръцката комедия иронията добива по-широко обществено разпространение. Особено популярност тя добива като средство, използвано от [[Сократ]], такъв какъвто го предават най-вече диалозите на [[Платон]]. По късно в официалната християнска култура иронията не намира място, но остава в ежедневната употреба. [[Ренесанс]]ът и заниманията на хуманистите връщат иронията в сферата на [[реторика]]та и литературната култура. Тя се използва рутинно от френските просветители, а след тях немските романтици й обръщат особено внимание, като стигат до философкси обобщения - в хегелиански дух се твърди, примерно, че отношението между [[явление]] и [[същност]] е иронично.

Вариант на иронията е '''самоиронията''', която е пародиен израз на самокритика с ироничен оттенък.

=== Бележки ===

* Киркегор С., ''Понятието за Ирония при Сократ'';

* Рорти Р., ''Случайност ирония солидарност''

== Външни препратки ==