Фридрих Шелинг е роден на [[27 януари]] [[1775]] г. в [[Леонберг]], [[Германия]]. От [[1790]] до [[1795]] г. следва философия, филология и теология в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]], където е състудент с [[Хегел]] и [[Хьолдерлин]]. През [[1798]] г. става професор по философия в [[Йена (град)|Йенския университет]] университет. Свързва го близко приятелство с [[Гьоте]], [[Новалис]], [[Фихте]], [[Шилер]], [[Шлайермахер]] и братя [[Шлегел]]. През [[1800]] г. издава най-популярното си съчинение "Система на трансценденталия идеализъм". Заедно с [[Хегел]] издават "Критическо списание за философия" (1802-1803). След [[Йена]] Шелинг е професор по философия във [[Вюрцбург]] (1803-1806), [[Мюнхен]] (1806-1820, 1827-1841), [[Ерланген]] (1820-1826), а от [[1841]] г. по покана на крал [[Фридрих Вилхелм IV]] става професор в [[Берлински университет|Берлинския университет]]. Сред слушателите на неговите лекции са [[Сьорен Киркегор]], [[Фридрих Енгелс]], [[Михаил Бакунин]], [[Фердинанд Ласал]], [[Якоб Буркхарт]], [[Йохан Дройзен]], [[Лоренц Окен]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и др. Умира на [[20 август]] [[1854]] г. в [[Бад Рагац]], [[Швейцария]].
