Мюезин: Разлика между версии

1 байт изтрити ,  преди 16 години
м
Историците смятат, че в арабските племена още в предислямските времена съществувал обичай, при който събирането на членовете на племето ставало чрез издаване на специален вик или крясък. Това се съобщаване и събиране чрез викане се е правело от специални мъже, които били наричани "''мунади''" или "''муаззин''". Глаголът "''езана''" или "''адзана''" на [[арабски език]] означава "викане на публиката".
 
Първоначално мюезина е бил помощник на [[имам]]а. [[Халиф]] Умар ([[634]]–[[644]]) отправил в помощ на наместника на Куфа човек в качеството му на "''мюезина на везиря''". От този период датира ритуал, според който мюезина първо призовавал правоверните на улицата, а след това се отправял към монарха и приканвал и него към молитва. Връщайки се в джамията, мюедзина обявявал началото на [[намаз]]а. Текстът на езана в този период е бил много кратък. Впоследствие започва използването му само в извънредни случаи. След като се утвърждава основния архитектурен тип на [[джамия]]та, мюезина започнал да пее аданаезана от балкона на [[минаре]]то. Тази традиция започва началото си по времето на омaядския [[халиф]] [[Абд Ал-Малике]] ([[685]]–[[705]]). Арабският пътешественик Ибн Батута ([[1304]]–[[1077]]) разсказва, че в [[Хорезъм]] в задълженията на мюезина влиза гоненето на правоверните от домовете им за намаз.
 
===Необходими характеристики===