Владимир Заимов: Разлика между версии

По време на [[Втора световна война|Втората световна война]]е противник на участието на България на страната на [[Тристранен пакт|Тристрания пакт]]. Поставя се в услуга на [[Главно разузнавателно управление|ГлРУ]] на Генералния щаб на [[Червената армия]]. Произведен е в чин генерал от ГлРУ (Архивы ГлРУ, 1936, т.ХХХ, стр. а-147-148). Арестуван по обвинение в [[шпионаж]] в полза на СССР на [[22 март]] [[1942]] година. Обвинен, че в полза на съветското разузнаване създава разузнавателна група, които работи под прикритието на принадлежащата на Заимов картонена фабрика "Славянин" и се свързва с други групи във Варна, в Румъния и Чехословакия. Обвинителите му твърдят, че е в контакт със съветския военен аташе, полковник T. Б. Сухоруков (1935). През м. октомври 1938 г. полковник Бенедиктов му предлага да сътрудничи на съветското разузнаване. През м. януари 1939 г. предложението му е прието и Заимов получава псевдоним "Азорский". Три месеца е в ареста без определена от съда мярка за неотклонение. Присъдата се основава на самопризнания и показания, дадени главно от племенника на генерал-майор Заимов — Евгени Чемширов. В настолната книга на Софийския военнополеви съд е записано, че липсват веществени доказателства. Адвокатите на генерал-майор Заимов — запасният полковник Владимир Тумпаров и Димитър Бочаров твърдят, че информацията, предавана на бележки при редки срещи на улицата със секретаря на съветското военно аташе, не представлява строго охранявана държавна тайна. Освен това от полицейските доклади, съхранявани в архива на МВР, е видно, че генерал-майор Заимов и други дейци на Военния съюз са подложени на строго ежедневно наблюдение от 1936 г. По време на следствието прави опит да се самоубие. В периода 1940-1941 г. съветското посолство изплаща на Заимов парични суми, общо около 120 000 лева, които той изразходва за наеми на квартири, абонаментни ж.п. карти и за посещения на кафенета, сладкарници, ресторанти и пр.

Радио „Москва“ заявявапредава в деня на разстрела: "Българи, на колене! Днес е разстрелян генерал Владимир Заимов". В знак на почит към него артилерията по целия Източен фронт спира огъня в течение на 1 мин. Действията на "червения" генерал Владимир Заимов са косвено признати за безкористни, тъй като при наличие на користно деяние чл. 112 от тогавашния Военнонаказателен закон предвижда в този случай изпълнението на смъртната присъда да стане чрез обесване. Владимир Заимов е разстрелян и не е разжалван в звание. Наложената му глоба от 500 000 лева е опростена от [[Добри Божилов]], финансов министър в правителството на проф. [[Богдан Филов]].