Сеул: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахнати редакции на Philosophy.marks.V.I. Lennin |
|||
Ред 102:
И Сон-гхе, по-известен като [[Таечо]], [[Узурпатор|узурпира трона]] през 1392 и слага край на династията Корьо и дава началото на династията [[Чосон]], която управлява Корейския полуостров до 1897. На 29 ноември 1394 Таечо обявява Сеул за столица, а градът е пременуван на Ханян. Императорът разпорежда построяването на нови крепостни стени, изграждането на храмове и издигането на двореца [[Кьонбоккун]], който се е запазил до наши дни. Стената с дължина от 18km свързвала планините Букаксан, Инвансан, Намсан и Наксан, които обграждат града и се явяват негова естествена защита. Част от първите градски стени са запазени и могат да бъдат видяни в близост до планинските масиви. Суннйемун и Дондаемун, две от главните порти от времето на Таечо, са също запазени. Отварянето и затварянето на градските порти се известявало с всекидневното биене на звънец.
Между 1405 и 1412 е построен дворецът [[Чханбоккун]], а през 1616 е издигнат двореца [[Гьонхуйкун]]. Скоро след това Ханян е пременуван на Хансьон. Въпреки че градът е бил добре предпазен от здравите крепостни стени и защита му била сравнително лесна, през 1592 Хансьон е разграбен и наполовина унищожен от [[Япоска инвазия над Азия|Япоската инвазия над Азия]], продължила между 1592 и 1598. През 1635 градът е превзет от [[манджури]]те, които го напускат след като Корея се съгласява да стане васал на китайската династия [[Цин (17-20 век)|Цин]]. Едва по време на управлението на крал [[Чонджо]] (1724-1776) Корея изживява повторен разцвет, а в Ханян усърдно се строят нови административни и жилищни сгради. Столичният град бързо се превръща в търговския център на Корейския полустров. През 1872 кралската резиденция е върната в Кьонбоккун, който е почти напълно разрушен по време на Японската инвазия от края на XVI век.
=== Японска колонизация ===
[[Файл:Groundbreaking_ceremony_of_Gyeongbu_Line_at_Busan,_1901.jpg|thumb|rigght|250px|Откриване на ЖП линията Кьонбу]]
Под натиска на [[Япония]] на 24 февруари 1876 Корея слага край на политиката си на изолация и се отваря към външния свят. В Сеул са открити посолствата на редица държави и поставя се началото на търговски отношения с [[Европа]]. Множество чуждестранни компании създават представителства в корейската столица, което допълнително стимулира местната икономика. През 1888 между Сеул, Инчхън, [[Пусан]] и [[Уиджу]] (сега в Северна Корея) е създадена първата мрежа от [[телеграф]]ни линии. През 1899 Инчхън и [[Кьонкин]] са свързани чрез железопътна линия, позволявайки Сеул да бъде достигнат с влак. През същата година в столичния град е пуснат в експлоатация първия елетрически [[трамвай]]. На 1 януари 1905 е открит [[Железопътна линия|железопътната линия]] [[Кьонбу]], която свързва Сеул с Пусан. Населението, което почти две столетия не надвишава 200 хиляди души започва бързо да се увеличава, за да достигне 730 хиляди към 1936 и 1 418 000 през 1949.
На 22 август 1910 Япония [[Анексия|анексира]] Корея и я включва в [[Японска империя|Японската империя]] като провинция Чосен. Сеул, тогава Хансьон, е назначен за столица на новата провинция. Японското име на Сеул в следващите 35 години е Кейджо (京城), на корейски Гьонсон, а префектурата към коята спада носи името Кейджо-фу (京城府), на корейски Гьонсон-бу. [[Японци]]те съществено разширяват града, значително подобряват [[инфраструктура]]та му, строят множество нови обществени и административни сгради; развиват се повечето сектори на промишлеността. Новоиздигнатите сгради отговарят на модерните тенденции в архитектурата и значително променят облика на Сеул.
[[Файл:Korean Government-General Office.JPG|thumb|left|230px|Японската правителствена сграда в Сеул]]
По време на [[Втората световна война]] отношението на японците към Корея е сходно с това във всички окупиранит от Япония територии; Японската империя провежда засилена политика на репресии, чрез които се цели заличаване на корейската култура и асимилирането на местното население. Мъжете са [[Мобилизация|мобилизирани]] като част от японската имперска армия, а много жени са изпратени на фронта като секс-робини. Собствениците на земя са принудени да се откажат от нея, а всички корейци са задължени да приемат японски имена. В образователната система [[Японски език|японският]] стават единственият език, на който се преподава.
С капитулацията на Япония на 15 август 1945 се слага край на японската колониална епоха, а корейският полустров е поделен между [[СССР]] и [[САЩ]] по 38-мия паралел. Хансьон е обявен за седалище на временното американско военно правителство и точно година след освобождението му преименуван на Сеул. Градът престава да бъде част от провинция Кьонги-до и получава статут на специален град с права на провинция. На 15 август 1948 е създадена [[Република Корея]] със столица Сеул в южната част на полустрова, а на север е създадена [[Северна Корея]] със столица [[Пхенян]].
Line 113 ⟶ 116:
=== Корейска война ===
[[Файл:KoreanWar recover Seoul.jpg|thumb|right|250px|Американски военни части в Сеул; септември 1950]]
На 25 юни 1950 севернокорейската пехота и танкове преминават 38-мия паралел и осъществяват главен удар по направление коридора [[Почхон]] – Ийджонбу – Сеул, а второстепенният удар е нанесен едновременно на полуостровите [[Онджин]] и [[Чхунчон]] в източния район. Три дена по-късно Сеул е завзет от севернокорейските войски. Южнокорейските части са изтласкани южно чак до Пусан и едва с пристигането на войските на [[ООН]] (от които 90% американско участие) КНДР търпи
Почти месец по-късно в [[Корейската война]] се включва и [[Китай]], който се включва с 200 хиляди души на страната на Северна Корея. На 3 януари 1951 американските и южнокорейски войски се оттеглят от Сеул, защото не могат да устоят на настъпателната мощ на китайската доброволческа армия и севернокорейските ѝ съюзници и ден по-късно градът е повторно окупиран от Северна Корея. На 14 март 1951 от страх, че Сеул ще бъде повторно освободен, севернокорейските войски бързат да се изтеглят от града, оставяйки след себе си пълно унищожение. Ден по-късно столицата е освободена като част от операция [[Операция Разрушител|Разрушител]], но градът е в пълни руини. Някои сравняват разрушенията с тези претърпение от [[Берлин]] по време на Втората световна война.
От избухването на войната до края ѝ на 1 август 1953 Пусан е седалището на правителството, но Сеул никога не престава да бъде столица на Южна Корея.
Line 128 ⟶ 133:
Сеул споделя сходни географски координати с [[Атина]] (37° 54′ N) и [[Лисабон]] (38° 43′ N).
=== Климат ===
Климатът в Сеул е смесица между [[влажен субтропичен климат|влажен субтропичен]] и [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]. В Сеул налице са четири отделни сезона, а летните и зимните температурни амплитуди са ясно отчетливи. През лятото под влиянието на течение от [[Тихи Океан|Северния Тихи Океан]] времето е горещо и влажно, а температурите често надвишават 30°C. През зимата климатът в Сеул е повлиян от навлизащия от [[Сибир]] студен въздушен фронт с високо налягане, под чието въздействие се образуват западни ветрове, а температурите падат до около 0°C. Особено студените периоди обикновено обхващат града в тридневни цикли, по време на които се редуват покачвания и спадания в [[Атмосферно налягане|атмосферното налягане]], валежите от сняг са особено мразовити и често са причина за образуване на [[Поледица|поледици]]. Пролетта и есента са предимно слънчеви и сухи, а температурите благоприятни. Обилните валежи са неизменна част от Сеул, но в периода май — септември градът попада под влиянието на Източноазиатския мусонен сезон когато се изсипват най-много валежи, дотигащи през юли и август над 300mm на квадратен метър.
{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за [[Сеул]] (1971-2000г)
Line 224 ⟶ 231:
== Политика ==
Сеул се управлява от градски съвет и от правителство на сеулския метрополен регион. Градският съвет се състои от 104 члена, които се избират през 4 години. Кметът от своя страна представлява метрополното правителство и се избира директно на всеки 4 години. Човекът, който ще заеме
Сред основните проблеми пред които е изправена местната управа са замърсяването на въздуха и шума от трафика. Сред страните-членки на [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|ОИСР]] Сеул е с най-лошото качество на въздуха,
== Население ==
Към 2010 населението на Сеул възлиза на 10,208,302 души, а в [[Метрополен регион|метрополния му регион]] живеят приблизително 24 милиона човека или около 50% от населението на цяла Южна Корея. С гъстота на населението от 17,288 души на km² Сеул е един от най-гъсто населените градове в света; за сравнение гъстота на населението в [[София]] възлиза на „едва“ 2513 души/km². Най-гъсто населеният район е Янчхон, в който на един km² се падат по 26,400 души. Най-населеният район на Сеул е Сонпха с над 680 хиляди жители, а най-слабо населен е район Чун, който е познат и като район централен. В града живеят броят на жените е с лек превес над броя на мъжете, но разликата е несъществена.
Към края на 2003 в Сеул са живеели 102,822 жители на около 90 държави или 1% от населението на столицата. Спрямо всички останали южнокорейски градове в процентно отношение в Сеул живеят най-много чужденци. Сравнена с други столични градове южнорейската столица има един от най-ниските проценти на чуждестранно присъствие в цял свят. В Сеул живеят 52,572 [[китайци]], 11,484 [[американци]], 6,139 [[японци]] и 32,27 представители на други държави. [[Българи]]те в Южна Корея са около 150 души, като мнозинството от тях живеят в Сеул<ref>http://www.mfa.bg/bg/pages/view/1943</ref>.
[[Файл:Myeongdong2.JPG|320px|thumb|right|Корейците съставляват 99% от населението на Сеул]]
{|
| valign="top" |
{| class="prettytable"
! style="background:#efefef;" | Година
! style="background:#efefef;" | Население
|-
| 1428 || align="right" | 103,328
|-
| 1660 || align="right" | 200,000
|-
| 1881 || align="right" | 199,100
|-
| 1890 || align="right" | 192,900
|-
| 1899 || align="right" | 211,200
|-
| 1902 || align="right" | 196,600
|-
| 1906 || align="right" | 230,900
|-
| 1910 || align="right" | 278,958
|-
| 1915 || align="right" | 241,085
|-
| 1920 || align="right" | 250.,208
|-
| 1 октомври 1925 || align="right" | 336,349
|-
| |||