Повелително наклонение: Разлика между версии

редакция без резюме
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
'''Повелителното наклонение''' (познато и като '''императив''') е граматическа категория на езика, която представя означеното от глаголната форма действие като иреално действие<ref>Нереално действие, т.е. в случая това е действие, което не е настъпило към момента на говорене на говорещия.</ref>, което говорещият иска да бъде реализирано в резултат на отправена заповед или молба към слушателя.
 
== Формообразуване и видове повелителни форми ==
 
=== Прости форми ===
Те са само за 2 л. ед. и мн. ч. (''вземи, вземете''). Простите форми се образуват от сегашната основа на глагола с помощта на специален форматив — ''‑й'' за 2 л., ед. ч., и ''-ете‑ете'' — за 2 л., мн. ч. Това важи за глаголи от 1-во и 2-ро спрежение, а тези от 3-то образуват простите си повелителни форми с ''‑й'', ''-йте‑йте'', които се прибавят към основнагаосновнана гласна ''‑а'' (''слушай, слушайте'').
Когато повелителните форми са образувани с формативите ''-й'', ''-ете'', ударението задължително пада именно върху този форматив.
 
=== Сложни (аналитични) форми ===
 
Те се образуват от формите за сегашно време, към които се прибавят подбудителните частици: ''да'', ''нека'', ''нека да (да мисли, нека мисли, нека да мисли)''. Тези сложни форми означават редица разновидности на нереалноиреално, нефактическо действие.
За разлика от простите, сложни форми има за всички лица и числа. Следователно може да се отправи подбуда към всяко лице, включително и към себе си или към лице, което не участва в разговора.
 
=== Отрицателни повелителни форми ===
Повелителното наклонение образува отрицателни форми по следните начини<ref>В дадените примери са използвани възклицателни изречения, които завършват с „!“ (удивителен знак), но е възможна и вярна и употребата на случаи с използване на съобщителни изречения (с точка („.“) в края си), на въпросителни изречения (с въпросителен знак „?“ в края), или на изречения с по-сложни отсенки на значение.</ref>:
* С отрицателна частица ''не'' — ''Не кради!'';
* С отрицателноглаголните форми ''недей, недейте'' — ''Недей да говориш повече!'', ''Недейте да викате!'';
* С думата ''стига'' — в този случай спрегаемият глагол изразява числото, тъй като ''стига'' не се мени по число. — ''Стига сте ми пречили!''
* С думата ''недей'' плюс сегашно време, като двете форми се свързват с частицата ''да'' — ''Недей да спиш!''