Ливанска гражданска война: Разлика между версии

Израел изтегля войските си само на 40 км. навътре в Ливан, като окупира градовете и селата отвъд тази линия, както и най-важния източник на питейна вода за Ливан - [[Литани (река)|река Литани]]. Израел се изтегля от Ливан през 2000 г. в следствие на борбата на съпротивата в лицето на [[Хизбула]]. Войната в Ливан приключва на 22 ноември 1990 г.'''

 

Родината на древните финикийци последователно бива завладяна от перси, римляни, византийци, араби, кръстоносци и накрая отоманци. След над 400-годишна отоманска власт, през време на която днешен Ливан се е считал за част от т.нар. Велика Сирия. Районът през 1916 г. минава под френски мандат, като първоначално е обособена територия под названието "Велик Ливан", обхващаща почти само християнско (главно маронитско) население. По-късно са прибавени допълнителни територии с мюсюлманско и друзко население. През 1926 г. Франция създава Ливанската Република, все още като част от френския мандат. След падането на Франция през ВСВ, регионът е под администрацията на Виши. С разрешението на вишисткото правителство, Германия се опитва да прехвърли военни доставки през Сирия към Ирак, а в отговор британски войски нахлуват в Сирия и Ливан. След приключване на сраженията с вишистите, през 1941 г. Де Гол посещава страната и се съгласява да даде независимост на Ливан, но все пак под формален протекторат на FFL (Forces Francaises Libres). През 1943 г. се провеждат избори, първата работа на новоизбраното правителство е да отхвърли публично френския протекторат. В отговор французите арестуват ливанското правителство, но след силен международен натиск са принудени 3 седмици по-късно да го освободят и да признаят пълна независимост на страната. Последните френски войници напускат Ливан през 1946 г. Трябва да се спомене и важният "Национален Пакт" от 1943 г. - неписано споразумение между различните ливански групи за управляването на бъдещата държава. Една от главните точки е, че президентът трябва да бъде християнин, а премиерът - мюсюлманин.