Агресия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Премахната редакция 5455366 на 130.204.188.2 (б.) |
||
Ред 1:
'''Агресията''' е понятие в [[психология]]та и [[психопатология]]та, с което се означава регистър от [[поведение|поведения]], насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си.
[[Джеймс Долард]] дефинира агресията като "отговор имащ за цел увреждане на жив организъм". [[Карл Шейвър]] я определя като "преднамерено действие, насочено към увреждане на друго лице". Тези действия или отговори могат да бъдат [[Несъзнателно|несъзнателни]] или [[Съзнание|Съзнателни]]<ref>Сава Джонев, Социална психология, том II, изд. "Софи-Р", София, 1996, стр. 306-307</ref>. Инстинктивният характер на агресивността се подкрепя от [[Зигмунд Фройд]] и [[Конрад Лоренц]]. Вторият обосновава схващанията си от етиологически позиции, тоест на базата на изследване на животни. Неговата "хидравлична теза" характеризира агресията като непрекъснато зараждаща се в организма и по този начин неизбежна<ref>Shaver, K. Op. cit., p. 449-450</ref>.
В този смисъл се различават две основни форми: ''хетероагресия'' (или ''алоагресия'') , когато това поведение е насочено навън от себе си, и ''автоагресия'', когато е насочено към самия себе си.<ref>Гайдарова, Р., Автоагресия-хетероагресия, В "Психиатрия и Психология", АРСО, С.,2005</ref>
В терминологията на Десетата ревизия на [[Международна класификация на болестите|Международната класификация на болестите]] първото се отбелязва като "нападение", а второто като "себенараняване" (себеувреждане).
* '''Автоагресията''' може да бъде истинска или бутафорна. Истинското себеувреждане, от своя страна се извършва основно по психотични мотиви, т.е.в рамките на психотично разстройство. Когато се касае за шизофренна психоза, самонараняването обикновено е предизвикано от налудности, наречени ''дисморфофобни'', при които болните са безкритично убедени, че определени части от тялото им са деформирани. Също така, самонараняване е възможно и в случаи, когато болните имат интензивни "императивни" слухови [[халюцинация|халюцинации]], които им "заповядват" да сложат край на живота си.<br />При афективни психози себеувреждащото поведение е свързано с т.нар. психотична, или налудна депресия. При това състояние пациентите споделят преживявания за вина и обреченост (налудност на Ахасфер) или нихилистични налудности. Последните, в своя краен вариант се представят като [[синдром на Котар]], когато болните са налудно убедени в това, че техните вътрешни органи не функционират. Затова отказват да се хранят и прибягват до опити за [[самоубийство]]. <!-- На латински език опитът за самоубийство се нарича ''Tentamen suicidii.'' -->
* '''Хетероагресията''', от психологична гледна точка, може да се разглежда като явление на индивидуалното развитие. В началото на своето развитие, човекът използва предимно ''физическа агресия'', която е близка на архаичните модели в [[еволюция]]та. <ref>Mitkova, A., A theoretical approach to aggression - the cognitive and social maturity, 10th Conference on Philosophy, Psychiatry and Psychology, Sun Sity, 2007, in press</ref> На следващия етап се научава да борави с ''вербалната агресия'', за която цел си служи с "втората сигнална система" и накрая култивира социално агресията си под формата на т.нар. ''индиректна агресия''.<ref>Заимов, К., Афективни параадаптивни реакции на личността, Медицина и Физкултура, С., Второ преработено издание, 1985</ref>
| |||