Любен Каравелов: Разлика между версии

"''Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи''", в която разказва как "''българете обичат да плачат по чуждите гробища, когато техните собствени родители лежат в земята непрелеяни, неоплакани и непоменени ... Кой помага на чуждите правителства да деморализират народът ни и да го направи неспособен за нищо? - Българете... Ако захване да се гради гръцка черкова, то ние сме първи; а ако захване да са гради българско училище, то сме последни ... чорбаджията-хаджия купува из Ерусалим своите достойнства твърде скъпо, а продава народът си твърде евтино ... В чуждите учебни заведения са свършиле науките си мнозина българе, но тие са останале в чужбината да кърпят чуждите дрехи и да плачат на чуждите гробища; а българете постоянно се оплакват, че нямат учители, че нямат способни списатели и че нямат учени хора... И така, ние сме родени на тоя свят или да кърпиме чуждите дрехи, или да плачеме на чуждите гробища.''"

 

 

(1857–1867) Москва — Л. Каравелов издава ''„Памятники народного быта болгар“'' (1861), ''„Страницы из книги страдании болгарского племени. Повести и рассказы“'' (1868), ''[[Българи от старо време|„Българи от старо време“]]'' (1867).