Отваря главното меню

Промени

+картинки
{{Биография инфо
| име = Сава Кършовски
| портрет = Sava Karshovski (cropped2).jpg
| портрет-описание =
| описание = български революционер
}}
 
'''Сава Попхристов Кършовски''' (изписване до 1945 година '''СаваСавва попъ Христовъ Кършовски''') е български национал-революционер, поборник за национално освобождение, а след Освобождението на България от Османско господство, юрист и касиер.
 
== Произход ==
Сава Попхристов Кършовски е едно от най-малките деца в семейството – има четирима братя [[Иван Кършовски|Иван]] (1839-1914), Кръстю (Кънчо) (1842–1899), Юрдан (1846–1880) и Антон (най-малък), и още две сестри Андоничка (1844–?) и Мария. <ref>[http://www.geni.com/people/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%9A%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/5635218053610053713 Родословни връзки] на сайта на [http://www.geni.com/ Geni.com]</ref>
 
Двамата му по-големи братя – Иван и Кръстьо (Кънчо), се включват в националноосвободителното движение на българския народ още в началото на 60-те години на миналия век. Иван участва в [[Български легии в Белград|Първата и Втората легия в Белград]] в [[Белград]], а заедно с Кънчо били и четници в четата на войводата [[Панайот Хитов]], която през 1867 г. преминава Дунава и в продължение на повече от месец броди из [[Стара планина]]. По същото време в четата е бил знаменосец и [[Васил Левски]]. По-малкият му брат Йордан участва в четата на [[Христо Ботев]], слязла на българска земя през [[1876]] г. На революционна дейност се отдава и най-малкият му брат – Антон. В последствие той се сражава в редовете на българската войска по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] от [[1885]] г.<ref>Предговор от Милен Куманов към "Апостолите на свободата в Елена", изд. БЗНС, София, 1987 г.</ref>
Сестра му Андоничка е женена за книгопродавеца Васил Иванов Узунов от [[Беброво]], чиято самоличност и физическа прилика Левски използва при преминаването си идването си в Русе през 1869 г. В последствие Васил Узунов бил дори арестуван вместо Апостола и почти стигнал до съд, преди да се изясни объркването и шуреят му Сава да събере необходимите удостоверения, които потвърждават самоличността му. <ref>[http://karshovski.com/andonichka/ Родът Кършовски: Андоничка Кършовска]</ref>
 
 
== Мемоари за Левски ==
 
[[картинка:Apostolite-na-svobodata-1.jpg|мини|ляво|150п|<center>Корица на изданието от 1902 г.]]
 
Сава Кършовски става известен не толкова с революционната си или юридичекска дейност, колкото с факта, че той издава първата мемоарна книга след Освобождението, посветена на Апостола.
Една от причините за второто издание е несъмнено изчерпването на книжката още в първите години след излизането й. Но това е може би само формалният повод. Действителният е изтъкнат от самия автор в края на повествованието – че излизат твърде много съчинения от други автори, които предават в невярна светлина фактите както за самото посещение на Апостола в Елена, така и за отношението на еленчани към него. Отстраняването на тези неясноти е несъмнена заслуга на Сава Кършовски. В същото време трябва да се отбележи, че изправяйки тези грешки, той на свой ред е допуснал някои фактологически неточности, които обаче по никакъв начин не намаляват стойността на неговата книга.
 
Второто издание на труда на Сава Кършовски е също вече библиографска рядкост. Единствен екземпляр от него може да се открие в Народната библиотека "Иван Вазов" – Пловдив. За да не го достигне участта на първото, през 1987 г. издателството на БЗНС пуска фототипно копие на публикацията от 1902 г. в комплект с осъвременена версия, под редакцията, с предговора и бележките на ст.н.с. Милен Куманов и рецензент проф. Крумка Шарова.<ref>Предговор от Милен Куманов към "Апостолите на свободата в Елена", изд. БЗНС, София, 1987 г.</ref>
 
== Източници ==
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти Общомедия|Category:Karshovski}}
{{сродни проекти край}}
 
<references/>