Сава Кършовски: Разлика между версии

Някои исторически източници сочат, че през 18-ти век потомците на Кършо [[войвода]] се заселват в Елена. Самият Кършо войвода, според преданията, загива в Сливенския балкан в бой с турските потери, но петнайсетгодишният му син Стойно оцелява и оставя потомство. Синът на Стойно – Иван Кършов, заедно с поп Дойно ГраматиГраматик – и двамата учители, правят два преписа на [[История славянобългарска|Паисиевата история]] в [[Котел]] през [[1748]] г. Иван Кършов е сред участниците и в двете завери от [[1821]] и [[1825]] г. Неговият син Христо Иванов Кършовски (1810–1858) е ръкоположен за свещеник в Елена през [[1842]] г. и взема дейно участие в борбата за извоюване на независима българска църква. Жени се за Юрдана Кънчова Кършовска (1822–?), дъщеря на килийния учител Кънчо Славов Симитя и на Дона Михайловска, най-възрастната сестра на [[Иларион Макариополски]]. <ref>[http://karshovski.com/boliarinat-karsho/ Боляринът Кършо и неговите потомци]</ref>