|
Историята на гръцкия език обикновено се разделя на няколко обособени периода:
* ''[[Протогръцки език]]'' - хипотетичният последен общ предшественик на всички известни варианти на гръцкия, за който няма преки данни. Говорещите протогръцки вероятно се заселват в южните части на Балканите в началото на 2ІІ хилядолетиехил. пр.н.е Хр.
* ''[[Микенски език]]'' - езикът на [[Микенска цивилизация|Микенскатамикенската цивилизация]], известен от надписи с линеар Б, датирани от 15ХV векв. пр.н.е Хр. насам.
* ''[[Старогръцки език]]'' - езикът на [[Древнадревна Гръция]] през Архаичнияархаичната и Класическиякласическата периодепоха, известен в множество диалекти. Широко разпространен в [[Римска империя|Римската империя]], старогръцкият губи значението си в [[Западна Европа]] през [[Средновековие]]то, но продължава да се използва във [[Византийска империя|ВизантийскатаИзточната Римска империя]] и получава ново разпространение в Западна Европа през [[Ренесанс]]а.
* ''[[Койне]]'' - смесицата от различни диалекти въз основа на [[Атически диалект|атическия]], която през [[Елинистична епоха|Елинистичнатаелинистичната епоха]] се превръща в [[лингва франка]] на Източното Средиземноморие и Близкия Изтокизток. Това е оригиналният език на християнския [[Нов Заветзавет]].
* ''[[Византийски език|Средногръцки език]]'' - говоримият и официален език във ВизантийскатаИзточната Римска империя, възникнал през 4ІV век въз основа на койнекойнето и въведен като официален при управлението на император Ираклий през VІІ век. Той обхваща широк кръг от диалекти и стилистични разновидности - от силно книжовни форми, имитиращи класическия старогръцки, до разговорни, в които присъстват много елементи на новогръцкия.
* ''Новогръцки език'' - съвременният гръцки език, формиран след падането на [[Константинопол]] през 15ХІV век.
Традиционното състояние на [[диглосия]], при което едновременно се използват разговорна и архаизирана форма, е характерно за гръцкия език още от византийския период, но е възобновено и в по-новата история. В началото на 19ХІХ век е създадена формата [[катаревуса]] („почистена“), която имитира класическия старогръцки в противовес на разговорния народен новогръцки - [[димотики]]. Катаревуса дълго време се използва за литературни, правни, административни и научни цели в новосъздадената самостоятелна гръцка държава. Проблемът с диглосията продължава до 1976 година, когато със закон димотики става официалният език на Гърция.
== Географско разпространение ==
| 