Дервишка могила: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+кат, външна препр, уикифициране; форматиране: 20x число+г., 7x интервали, число+лв. (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 13:
== География ==
Село Дервишка могила се намира в [[Сакар]] планина.
== История ==
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Дервишка могила са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.</ref>
Село Дервишка могила се намира на юг от Сакар планина до три големи могили. На най-високата могила е имало манастир, откъдето се предполага, че е дошло и самото име (ДЕРВИШ -КАЛУГЕР). Селото е заселено още преди
падане на БЪЛГАРИЯ под турско робство. Населението е дошло откъм ГАБРОВО и ПАНАГЮРИЩЕ като овчари на предполагаемия манастир. С течение на времето те се заселели на северозапад от могилите и образували днешното село. Главният им поминък е бил скотовъдство. След разрушаване на манастира те са иззидали черква от пръти и я
покрили с лозови пръчки, значи населението е било християнско. През 1846 г.селяните са изградили храм от камъни, покрит с керемиди.
При нашествие на турските пълчища на 7.06.1913 г. (стар стил) църквата ''СВ. ЙОАН БОГОСЛОВ'' в селото е ограбена, опожарена и разрушена до основи. През 1921 г държавата отпуска 58000 лв. и от доброволни помощи църквата струва 150000 лв. пише в църковния регистър свещеник Стоян Христов Нешев.
През 1924 г била осветена от св. Стара Загорски митрополит Павел. Като пръв свещеник в него е служил Стою Д. Колачев.
Единственото килийно училище се разкрива към 1890 г.само за първо отделение. В 1891 е дошъл като учител Кръстю Желязков. Новото училище е построено през 1950 г.
Дервиш Могила винаги е била военна сратегическа точка.
През 796 г. българският хан [[Кардам]], обиден от византийския император Константин VI, нахлува с войските си по долината на р. [[Тунджа]] и достига до планината Обраслия Авролева ([[Сакар]] планина), където се
разполага на лагер в гората и зачаква противника си, а Константин VI се промъква до Гория Авролева (ДервишкаМогила), където войските стояли 17 дни.
Тогава сключват договор за ненападение между България и Византия. Мястото, където се разполагат войските в Сакар планина, се казва ''Стана''. В 813 г. по същите места минава и хан [[Крум]], който завладява днешен Одрин. През 1205 г. минава и цар Калоян, който разбива армията на рицарите кръстоносци и пленява император Балдуин в крепостта Букелон.
С падането на България под турско робство могилата от Авролева става Дервиш Тепе. Тогава построяват манастира, който се намира на днешната могила. И така минават дни векове, идва 1878 Руско-турската война. България е освободена, но селото остава под турско. Не се сбъдва мечтата да остане в България и към 80-те години на 19 век няколко семейства се изселват в село Везенково, община Сунгурларе.
При установяването на границите между Българското княжество и Турция през 1879 г. една част от землището на Дервиш Могила остава в Турция и създава проблеми при обработване на земята. Една част от населението около 40 семейства преминават границата и построяват малки къщи от пръст и глина. Предлагат селото да носи името на Хан Крум (КРУМОВО) днешно село ПЛАНИНОВО <ref>Утвърдено със указ № 161 от 30.03.1889 г. който е обнародван в Държавен вестник брой 40 същата година.</ref>.
В Илинденското въстание дервишени вземат активно участие. На 19 юли 1903 г. е убит кмета на селото Тодор Налбантов край Станева Чешма, а по късно през 1913 г. е убит от турските башибозуци синът му Ганьо едва 16 годишен. На това място през 1927 г. е издигнат паметник.
През 1912-1913 г. по време на Балканската война турските башибозуци отново идват и разграбват селото. Много семейства се изселват около околните села като Лисово, Планиново, Мрамор. Връщат се 1918-1920 г., след като границата се премества на днешното място.
През годините селото се развива земеделие и скотовъдство. На 14.12.1923 г е основана кредитна Кооперация ''Сакар'' даване на заеми. В началото на 1950 г започва изселване на населението в град Свиленград, с.Черганово, Казанлъшка околия и другаде.
== Население ==
След проучване на националния регистър за населението - преброяване на населението.
с. Дервиш могила е било;
{| class="wikitable" border="1"
|-
| година
| 1895
| 1926
| 1934
| 1946
| 1956
| 1965
| 1972
| 1980
| 2000
| 2012
|-
| население
| 821ч.
| 1038ч.
| 1179ч.
| 1191ч.
| 921ч.
| 415ч.
| 274ч.
| 136ч.
| 41ч.
| 22ч.
|}
== Източници ==
<references/>
== Външни препратки ==
* [http://bg.guide-bulgaria.com/SC/Haskovo/Svilengrad/Dervishka_mogila Дервишка могила в Справочник България]
[[Категория:Села в Област Хасково]]
| |||