Захари Струмски: Разлика между версии

'''Захари Струмски''' е български общественик, лекар, борец за църковна независимост и просвещение от епохата на [[Възраждане]]то.<ref>[[Йордан Иванов| Иванов, Йордан]], ''Северна Македония. Исторически издирвания''. София, 1906 г., с.336.</ref><ref>''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я''. София, 1988 г., изд.БАН., с.630.</ref>

Въпреки високото си обществено положение и гръцкото образование Захари Струмски неразривно свързва името си с борбите на българския народ за църковна независимост, културно и просветно издигане. Пише в [[Цариградски вестник]], публикува статията „Уреждане на една българска болница в Цариград" и здравно-просветни статии. Заедно с [[Гаврил Кръстевич]] урежда приемането на будни българчета в Галата-Сарайското висше медицинско училище (1858). В Цариград е близък на [[Георги Раковски]], д-р [[Стоян Чомаков]], д-р [[Христо Стамболски]] и [[Петко Славейков]]. ИзбранПрез 1860 г. е избран за представител на [[Кюстендилска епархия|Кюстендилската епархия]] в Цариград в борбите за църковна независимост.<ref>Маркова, Зина. ''Българската екзархия 1870-1879''. София, 1989, стр. 123.</ref> Поддържа връзки с видни кюстендилци. В писмо от 13 май 1862 г. от остров [[Халки]] пише на градския първенец в Кюстендил [[Иван Лекарски]], че новоназначеният от Гръцката патриаршия кюстендилски митрополит [[Игнатий Кюстендилски|Игнатий Родоски]] пребивава още в [[Мидия (Турция)|Мидия]], а това е в интерес на българите от епархията. В писмо от 3 март 1863 г. го уведомява отново, че владиката Игнатий се възпира нарочно от българите в Цариград, защото като назначен от Гръцката патриаршия с дохождането му в Кюстендил епархията би попаднала под гръцка духовна власт.